на война като на война

Вчера един приятел спря за да размени любезности с жена с бебешка количка. На въпроса “Как е Б.?” (Б. е съпругът й), тя отговори: “Ближе си раните.”

Помислих, че нещо неприятно се е случило с човека, за което моят приятел очевидно знае, и понеже бегло познавам Б., попитах: “Какво се е случило?”. Отговорът беше: “Пак го е сдъвкала”.

Не че Б. ми е симпатичен, дори никак, но нещо ме присви. Моят приятел каза: “Не че толкова ми пука за Б., но от мъжка солидарност … “. “Не че не бих могла да кажа, че така му се пада, доколкото съм имала вземане-даване с него, но от общочовешка солидарност …”, казах аз, и след малко седнахме на едно кафе, а аз несъзнателно сложих ръка на свитото си сърце и си поръчах … водка с портокалов сок.

“И. мъдро се спаси от тая кучка”, казах, давайки си сметка, че години подред тази персона неистово преследваше с цел брак всеки мъж, който отговаряше на изискванията й за финансова стабилност и подобни. Хм, не беше ли нормално да очаквам, че вече ще е щастлива? Вчера научих, че основното й забавление когато излезе с приятели било да се дуелира словесно със съпруга си.

Уж се смятам за храбър и уравновесен човек, но такива неща ме стряскат.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

Коментари са забранени.