за глупавите мъже

Tags:

Тези дни нямам сили да пиша за блога. За да не тъгувате, публикувам нещо от личния си дневник – нецензурирано.

Опитвам се да изследвам въпроса дали бих могла да бъда щастлива с глупав мъж ако ме привлича сексуално и е мил, добър, емпатичен и пр. Разбира се, първо трябва да дефинираме Глупака. Първият, за когото се сещам е Форест Гъмп, а вторият Бениньо от “Говори с нея” на Алмодовар.

Не че психолозите са единодушни по въпроса що е интелигентност, но аз ще избера онова, което повечето хора схващат като рационалност – логическото мислене, и ще добавя способността да се вижда голямата картина, както и дълбочината – тази малка част от ума, която може да е недоразвита поради израстване в нестимулираща среда или пък да е невъзможно да се развие отвъд определени граници поради вроден дефицит.

Както знаем, интелектуалният дефицит не пречи на хората да се развиват успешно в различни насоки – изкуства, спорт, професии, родителство и т.н. Хора със слабо рацио биха могли да са силно интуитивни, емоционално-интелигентни и пр. Източната философия ме оставя с впечатлението, че те биха могли да бъдат духовни и мъдри.

Въпросът ми, обаче, е дали хора с твърде различно ниво на интелектуални способности е възможно да образуват щастлива двойка.

Имала съм връзки с не особено интелигентни мъже. Очевидно е, че вече ги нямам. Би било лесно да изследвам точно тези връзки, ако не беше една подробност – тези хора са имали и емоционални дефицити, което, може би е по-важната причина за раздялата. В такъв случай ще се наложи да си представя D – да изследвам фикционални мъже – като Форест и Бениньо, и да си помагам и с образите на някои жени които познавам лично.

Когато общувам с глупави хора, съм способна да изграждам хармонични взаимоотношения ако въпросните са добронамерени към мен и общото ни начинание. Проявявам завидно търпение и мога мило и напоително да обяснявам, по различни начини, докато ме разберат – ето защо съм добра учителка и писателка на информационни материали. В такива случаи въпросните хора, отворени за мен и начинанието, научават неща и се развиват.

Когато, обаче, нискоинтелигентните хора са у дома, нещата изглеждат съвсем различно. От снизходителността ми не остава много; губя и търпение. И все пак дали е така? Като че никога не ме е било яд на когото и да било само заради това, че не е достатъчно умен. Имало е по-скоро други причини – егоизъм, желание да доминира, прекомерна суета, незагриженост, безотговорност и пр.

Да се върнем на Форест и Бениньо. И двамата са пълни с добри намерения, положителна нагласа, любов и емоционална интелигентност. Имат и свои интереси извън любовните си връзки. В такъв случай и двамата отговарят на насъщните ми изисквания към партньора: да ме обича не по-малко от себе си, да иска да ми подари целия свят, и да не скучае сам със себе си. И все пак …

Джини обичаше Форест; той беше най-добрият й приятел. Ако Алисия не беше в кома, също би обичала Бениньо, и той би бил един от най-добрите й приятели. Джини, обаче, не можеше да допусне идеята с Форест да бъдат двойка, както и Алисия, предполагам, не би допуснала идеята за Бениньо като интимен партньор.

Дали не се получава така, защото в главите ни от детството ни е имплантирана идеята, че мъжете ни трябва да са по-интелигентни от нас? Май много от нас са израснали с модела “Тя – красива; той – умен.” Това е моделът на родното ми семейство. Познаваме много такива семейства. Интересно ми е дали са щастливи.

Разбира се, в семейното щастие се намесват куп други личностни особености освен ума и красотата, затова нека изберем за изследване онова семейство, в което хората са позитивни, добронамерени и любящи по природа и, да не забравяме, имат свои интереси така че не са скучни сами на себе си.

Ако бях мъж, щях ли да бъда щастлива с женския вариант на Форест Гъмп?

Сещам се за типичните американски семейства от средната класа през 50те, както и за типичните викториански семейства. Всъщност там, когато жените са били твърде интелигентни в било твърде вероятно мъжете им да не забележат, тъй като май не е имало контекст, в който да бъде възможно. Жените априори не са били смятани за кой знае колко интелигентни, и като че това не е имало значение за мъжете. Дори май жените, на които им е личала интелигентността, чество са се възприемали като мъжкарани и, може би, част от тях точно поради тази причина са оставали госпожици.

Стереотипът за 50тарското и викторианското семейство, обаче, е далече от щастието. На какво се дължи това? На липсата на общ контекст за мъжа и жената извън масата за хранене и леглото. В тези времена най-пълноценните връзки май са били хомосексуалните, защото са били изградени от хора, които могат да споделят целите си светове.

Връщам се към Бениньо – той в продължение на 4 години споделяше света на Алисия – интереса й към балета, нямото кино. Той самият признава, че това са били най-пълноценните години в живота му. Но дали щяха да бъдат пълноценни за Алисия ако беше будна? Бихме могли да си кажем, че той е черпил от нейния свят, но не е имало какво да й даде. И все пак май не е точно така. Не само заради собствения му интерес, който разви към далечните земи, след като Марко му подари няколкото написани от него пътеводителя. Макар че Бениньо се потопи в света на Алисия – чрез балета и нямото кино, не можем да го определеим като консуматор. Той изследваше всичко сам, и го разказваше на Алисия. Да си представим ситуацията, в която Алисия е будна, но прикована на легло и Бениньо се грижи за нея така добре, както и докато е била в кома. Да си представим и че Бениньо изглеждаше сексуално привлекателен за Алисия. Щеше ли да е възможно тя да се влюби в него? Може би. Ако се чувстваше достатъчно самотна. На мен ми се е случвало на младини.

И все пак, скъпи приятели и съседи, струва ми се, че дори и ако въпросните мъже бяха най-милите същества на света, ако отговаряха на насъщните ми изискваниея, с тях щях да се чувствам сама през солидна част времето – защото голяма част от моята същност се върти околко рационалния ум. Макар че ценя не по-малко емоционалността, интуитивността и дори сетивността, ако изключа интелектуалното общуване от връзката, в нея май зейва огромна яма.

Ако мъжът реши да ме последва там? Чудесно. Да си представим Бениньо – всеотдайният любознателен Бениньо, който с жар ще се хвърли да изследва всичко което ме интересува. Веднага се сещам за разговора му с учителката по балет за бъдещата й постановка. Въпреки искрения му интерес, на Бениньо му липсваше дълбочина.

В обичайния си егалитарно-учителски дух бих могла да кажа, че всеки може да достигне много голяма широта и дълбочина в изследването на нещо ако попадне в стимулираща среда, при добри учители – освен разбира се, ако няма някой остър дефицит, за който вече съществува диагноза. За това, обаче, е нужно време и търпение.

Аз имам търпение и желание да преподавам на любимия каквото мога ако той иска. В този процес и аз и той ще станем по-умни ) , но изобщо не съм сигурна дали имам търпение да се занимавам с обучението на някой, който има, хм, специални образователни потребности. Това бих могла да правя извън дома.

Ами ако имах дете като Форест или Бениньо? Щях да бъда добра майка – щяха да имам търпението. Но има разлика между мъжа и детето, нали? От мъжа очаквам някаква равностойност. И я очаквам най-вече в главата. Всъщност никак не ме притеснява да имам интимна връзка с мъж с тежка физическа инвалидност, но ако мъжът ми се превърне в умствен инвалид, просто вече няма да ми е мъж, а дете. Мисля, че същото се отнася и за емоционалните дефицити, но това е друга тема. Както казваше Миряна Башева:

… ела горе да се целуваме
аз не мога да сляза долу

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

Коментари са забранени.