Ярко сияние (Burning Bright)

Понякога за да направиш любимия щастлив, играеш с огъня, танцуваш с дявола, сам ставаш дявол. После живееш с тайната и се надяваш да я запазиш, защото иначе рискуваш да бъдеш презрян. Не това, обаче те плаши, защото това което най-много искаш е той да бъде щастлив. Дори и без теб. А дали ще може, след като те прогони завинаги?

Да можеше да разбере и всичко да се оправи. Но не може. Остава в собствения си океан от мрак, готов да унищожи всичко красиво за да запази егото си. Не всеки притежава смелостта, великодушието и щедростта да получи.

На сцената се появяват и изчезват излишни и приятели … понякога точно навреме.

Вчера с един приятел говорихме за Стайнбек, и днес в книжарницата попаднах на тази малка книжка. Побързах да я прочета, за да мога да му я дам.

Жанрът е “повест пиеса” – лесна за четене повест която би могла да се постави на сцена като се използва само диалогът – като при “За мишките и хората”.

Advertisements

Коментари са забранени.