Може ли мирът да бъде извоюван?

спомняте ли си храбрия рицар Туше?

Макар че съм по-скоро пацифист мисля, че отговорът е “Да”. Понякога не само че е по-ефикасно, но и няма алтернатива.

Казвала съм, че съм способна на хладнокръвно убийство, и никой не е в състояние да ме убеди, че в резултат ще се лиша от здрав сън и усещане за чиста съвест. Напротив, има ситуации, в които по-скоро бих се самообвинявала, че не съм се възползвала от възможностите на действам със сила.

В крайна сметка, силата е част от живота. Съгласна съм, че има случаи, в които истинската сила е в решението да не я използваш, но щом съществува, логично е да има и добри поводи да бъде използвана срещу някого или нещо.

Понякога няма друг начин (или поне не ти е известен) да спреш насилник освен като го обезвредиш чрез сила, а в някои случаи това означава единствено физическото му унищожение. Да, впоследствие може да се окаже, че е имало и друг начин, но не ти е дошъл на ума, или пък си унищожил неправилния човек. Предполагам, че такива грешки не са необичайни в полицейската практика, например.

Да, хубаво е да ставаме все по-добри в преценките си, но животът си тече и изисква от нас действия. Ако те е страх от мечки, не ходи в гората.

Убийството може да е символично – да сложиш край на връзка, да уволниш служител и пр.

Политически коректно е да се питаш: “Кой съм аз, че да съдя, да решавам нечия съдба?” А за какво ти е даден живот ако не го живееш от страх да не престъпиш някой закон? Да не забравяме, че част от рицарите са били монаси, както и къде са изворите на източните бойни изкуства. Прекален светец и Богу не е драг ;) .

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

Коментари са забранени.