Честит рожден ден, татко!

Днес татко става на 73 годинки. Подарих му няколко чифта хубави чорапи.

Мисля, че той е истинската костенурка, но не го познавам добре. Той е толкова потаен. И толкова над всичко. Понякога ми е тъжно, че никога няма да го опозная, но после чувствам, че всъщност знам най-важното )

Ето тук има съвсем мъничко за него. Ако искаш, прочети. Какъв друг tribute за него днес … не знам ) На него всичко винаги му е достатъчно, но за разлика от мен, когато му потрябва нещо, не се притеснява да го поиска, не се притеснява да получава.

От него знам основно две неща:

Като ти дават вземай, като те гонят бягай.

Избягвайте резките движения (Остап Бендер е любимият му герой, а 12те стола нарича “Много мъдра книга”)

Понякога много се забавлявам от факта, че с Юлиян Вучков са били съученици в гимназията D

Може би мечтае най-после някой от мъжете ми да го бие на шах, но досега от близките е успявала да го бие само малката ми племенница, но тя е вундеркинд ) Мечтае и за това най-после някой от мъжете ми да иска да ми подари света и тихо презира всички които не го правят. Това, разбира се, никога не ми е пречило да ги обичам. Не нося авторитета на татко в главата си. Той в известен смисъл не е никакъв авторитет, защото никога не съм преценявала постъпките си през неговите очи. Защото е ненатраплив като следа от полета на птица. Най-важното което съм получила от него е свободата.

Татко ме научи да чета на латиница и да познавам часа.

Благодаря и за годините, в които Стоян живя у тях и се разхождаха бавно и замислено по улиците и наблюдаваха пътешествията на охлювите.

И за това, че когато всички бяха ужасени, че съм избягала от мъжа си след сватбата и смятам да си родя бебе от друг, той казал на майка ми: “Трябва да уважим желанието й да стане майка.”

Всъщност за него бях по-скоро синът в семейството. По едно време си беше сложил на рафтчето своя снимка с гола глава от 6 клас, понеже нямал моя, а тази му напомняла за мен.

Предполагам, че от него съм наследила дарбата да пиша – някога е писал разкази, с които е печелил конкурси, а като студент в Москва е бил редактор на студентския вестник. Но никога не говори за това )

Пишеше ми много писма като бях студентка, но наскоро изхвърлих и тях с всичко останали материални неща от миналото. Каквото ми е важно, си го нося в ума )

Някои смятат, че съм кръстена на негова любима от студентско време, но истината е, че това е историята на името на сестра ми, но никой друг не знае, а аз си мълча пред семейството D , но го разказвам като виц на приятели D

Татко е удивително политически некоректен и точно толкова широк, толерантен и неотмъстителен. Например винаги пита “Тоя турчин / циганин / арменец / евреин ли е?” и винаги побеснява, когато чуе националистически брътвежи.

Всъщност татко псува … както и аз ) – когато е необходимо ;)

Той е удивително невъзпитан, но в същото време е рицар. Като малка, разбира се, исках да се омъжа за него. Майка ми още не може да ми го прости, но аз съм й простила отдавна. Сега ми се оплаква от него и ме кара да му говоря, че можело да ме послуша. Аз пък й казвам, че той е голям и нищо няма да му говоря и че когато един мъж ми лази по нервите, го зарязвам, а не го търпя десетилетия – да се спасява сама P

Простете за объркания текст и пийте една бира или ракийка за татко!

Advertisements

Коментари са забранени.