The Severed Head

Докато стигна до края (208 стр.) си записвах сериозни въпроси върху които да мисля по-нататък. Когато я свърших ми, стана веселo и смешно и ръкоплясках на ум на Айрис.

Докато четях, непрекъснато се сещах за И Дзин – нищо ново – всеки път докато чета книга на Айрис го правя. Тук, обаче, тежестта на усещането ми не беше върху архетипните ситуации, а върху промяната.

Някак ми напомни за “Сън в лятна нощ”, и си казах,че Айрис трябва да се е забавлявала много повече от Шекспир, докато е замисляла великия си план. Сигурна съм, че не се е оставила да бъде водена за носа от героите и да е чакала да й подскажат посоката. Действала е хладнокръвно, все едно е писала криминале на Агата Кристи.

И все пак, макар че е мелодрама, се различава от сапунките така, както “Престъпление и наказание” от криминалетата.

И в тази книга усещах да е проникнала личната съдба на Айрис. Може би писането на романи за нея е начин да се спогоди с живота си и да сподели прозренията си – нещо, за което използвам блога )

За какво се разказва? За шест души, които непрекъснато се влюбват и разлюбват изневеряват и успяват да заплетат всички останали.

Чете се много по-лесно от други книги на Айрис.

Мечтая си да имам всичките й книги на английски, но засега не предлагам брак на този който ми ги подари P

Advertisements

Коментари са забранени.