Къф майстор съм аз?

Чета The Lady and the Unicorn ( за оня прословут гоблен; деца, спомняте си откъса на Кенет Кларк, който учихме). Майсторът, който ръководи прочута работилница за гоблени в Брюксел, си дава сметка, че е равностоен на художника, който е известен в парижкия кралски двор. В същото време, този майстор, също като художника, няма финансова сигурност. Докато с месеци тъче гоблен, парите се топят, а трябва да плаща на тъкачите, докато супата става все по-рядка, а жена му говори все по-рядко. Ето това е да работиш сам или да ръководиш малък бизнес – не можеш да си позволиш да спреш, не и задълго, защото парите ще спрат да идват, а и работата не може без теб. Не можеш да си позволиш да се разболееш, защото няма кой да се грижи за теб и семейството ти. Ето това описва чудесно Р. Кийосаки в “Четирите потока на парите” (ето тук на английски).

И все пак, финансово стабилен или не, а майсторът си е майстор. Но понякога се чувства особено – когато за майсторлъка му се съди по доходите му. Колко струваш днес се определя по това колко печелиш. Ето защо в някои професии се налага да си купуваш скъп телефон, обувки, кола … иначе потенциалните клиенти биха си помислили, че бизнесът ти не върви, а оттам – че не си кой знае колко добър майстор. В противен случай трябва вече да си доста прочут за да си позволиш ексцентричността да не изглеждаш лъскаво, но дори и това не минава навсякъде.

Вчера си говорихме с една съседка по офис за цените на услугите които предлагаме, за начина по който ни оценяват, както и за това, че в този град ние, предлагащите образование без инструментите на принудата, с които някои училищни преподаватели си осигуряват допълнителни доходи, се конкурираме основно с фризьори и козметици.

В нашия свят отдавна стойността се определя от търсенето. Може би затова никак не обичам думата “стойностен” и не я употребявам. Онзи ден до ушите ми долетя: “Асъл стойностна чантичка за 14 лева” (майка към петокласничка). Веднага се запитах колко “стойностна” би могла да е чантичка за някакви си 14 лева. А … защо да не е? Ето че и аз съм омагьосана от възприемането на цената като стойност. И макар че нищо не е в състояние да ми промие мозъка в посока нов скъп мобилен телефон, когато се колебая между няколко еднакво “стойностни” наглед продукта, съзнателно или подсъзнателно често решавам, че най-скъпият е най-добър. Оскар отдавна е забелязал: “Днес хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо”.

А стойността е в майсторлъка – онова нещо, което винаги свързвам с думите на Иречек:

“Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.”

Нищо че чета книги за Зен и това или онова изкуство, че с часове мога да обсъждам подобни неща с Митачето – през погледа на либералните изкуства ) Все пак живея в България, а когато си българин, отиваш на края на света, и като се върнеш, разказваш на децата си поговорка, която си чул от македонец: “ЧОвек без пАри е лАйно, а лАйно со пАри е веке чОвек”.

Advertisements

Коментари са забранени.