духът на времето

Музата ми казва, че не иска дъщеря й на 14 години да прави свирки на междучасията, докато съучениците й снимат с телефони, че не иска и на сина й да му правят. Аз я успокоявам, че дори и да се случи, не е задължително от това да последва нещо трагично. Тя говори разни неща за “нашето време” и сегашното време, а аз и казвам: “Хаз, в нашето време в училище са се вършели неща, за които ти и аз не сме имали хабер, понеже не е имало телефони и Vbox7.”

Току що си спомних, че по наше време малкото книги на английски до които имах достъп бяха в повечето случаи романи на Mills & Boon – малки, евтини, досадни розови романчета. Дъвчехме ги поради липса на избор – това имаха познати на моя съученичка, а в руската книжарница не се появяваше кой знае какво, а библиотеката на английски в училище беше оскъдна, понеже гимназията беше по традиция немска, а ние едва третият английски випуск.

Спомних си това, понеже се чудя къде да сложа купчината евтини романи, които Георги ми донесе от хотела в който работи през лятото. Преди няколко години бях непреклнонна и не купувах евтини романи за учениците. Започнах да отстъпвам с бестселъри – Дан Браун и подобни. Преди малко се поколебах за розовите, но … ще ги включа в библиотеката – това ще е начин да примамя към четене някои ученици, израснали със сериали и без книги. Или?

А в “наше време” никой не беше в състояние да ме довлече до телевизора. И все пак, Хаз, тогава изгряваше звездата на Робинята Изаура, а по плажовете звучеше Хисарският Поп, а после “Камъните падат”. Дали това е било началото на края или всичко е изгубено от самото начало?

Advertisements

Коментари са забранени.