Защо детето не учи в НГДЕК

Крайно време е да отговоря публично на този въпрос, след като две години подред преди времето за кандидатстване вдигах пушилка, че това е единственото подходящо за него училище, след като се готви за изпити и дори отидохме до София да подадем документи за кандидатстване. Защо се отказахме от НГДЕК два часа по-късно?

Причината не е, че ме е страх да го оставя сам в София. Побъркани шофьори си имаме и тук, в Хасково, а той от първи клас се движи сам. Не ме е страх и от “лоши приятели”, защото такива се намират навсякъде, дори и след като навършиш пълнолетие.

Ако живеехме в София, вероятно щеше да учи в НГДЕК, но докато аз съм в Хасково, издръжката му ще ми струва твърде много: не само защото бих искала да има нормални условия за живот (да не живее в ученическо общежитие, да не икономисва от отопление, да разполага със собствен компютър и Интернет връзка), но и достъп до любими извънкласни занимания и частни уроци. Ако бих могла да спестя разликата с Хасково и да я заделя за фонд, с който да разполага след завършване на гимназия (все пак е нормално да напусне дома и ще се радвам ако замине извън страната – да учи, пътува и/или прави нещо друго, което намира за смислено), бих избрала второто. Оказа се, че не съм чак такъв фен на НГДЕК, че да си позволя да похарча толкова пари.

Извънкласните занимания + частни уроци = не само много пари, но и много време, защото в София разстоянията са големи, докато Хасково можеш да прекосиш пеш от край до край за по-малко от час.

Предполагам, че повечето ученици в НГДЕК не се нуждаят от частни уроци, защото получават идеална хуманитарна подготовка, а това всъщност е единственото което искат от образованието. В такъв случай, вероятно се занимават допълнително единствено с живи езици, тъй като подготовката им по тях (с изключение на италиански и новогръцки за някои от тях) не е добра.

За мен е изключително важно Стоян да научи толкова английски колкото е възможно до края на гимназията. В противен случай би се лишил от най-важното средство за достъп до информация, пък и за комуникация. НГДЕК, обаче, май не смята така.

За мен е важно Стоян да бъде в досег с всички основни науки и хуманитарни области. В НГДЕК часовете по математика са символичен брой, а след първите 2-3 години този брой е нула. С природните науки положението е подобно. Не че в други училища тези предмети се учат сериозно – по мое подразбиране в България никъде нищо не се учи сериозно с малки изключения. Но в НГДЕК се смята, че ако имаш интерес и талант за природни науки и математика явно не си на мястото си. Поне така обясняват учениците във форума, в който прекарах доста време. Ако за някого е облекчение да се отърве от необходимостта да разбере някой аспект на света, за мен е осакатяване.

Не ми харесва и тоа, че май най-високата цел на учениците в НГДЕК е да влезнат без изпит в СУ. Като че твърде малко са тези, които гледат в други посоки, а в училището май липсва сериозна традиция за учене в чужбина (освен, може би в Италия).

Не ми харесва това, че учениците в НГДЕК не разбират смисъла на образователната философия на училището и приемат някои елементи от програмата (например древните езици) като неизбежно (не дори като необходимо) зло. Като че напомпването на усещането за изключителност е изместило стремежа към разбиране.

Това, което никое друго училище в България не може да даде, и от което ми е мъчно, че Стоян ще бъде лишен, е менторството – това, което моите ученици получават от мен. Не че Стоян няма да ми бъде ученик скоро, но все пак съм му родител, а това някак променя нещата. В НГДЕК преподават бивши възпитаници на гимназията. Както успях да се убедя от форума, някои от тях не само преподават, но и възпитават ) . Те са готови да споделят свободното си време, хобитата и прозренията си с учениците. Бивши ученици на различна възраст и с различни занимания също участват във форума.

Менторството ми изглежда дори по-важно от другото ценно нещо на НГДЕК – отличното хуманитарно образование – култура и философия за мен са по-важните неща от програмата. Литература и история могат да се учат сносно и на други места, пък и съм малко озадачена, че НГДЕК не беше в първата десятка след като станаха известни резултатите от матурата по български език и литература.

Други плюсове на НГДЕК са образователните екскурзии и обмени, както и изграждането на общност, поддържането на специален дух. Не ми харесва, обаче, полъхът на снобизъм.

Това са моите субективни впечатления от НГДЕК, които се основават на изучаване на учебната програма, участие в Интернет форума и разговори с преподаватели и ученици. Надявам се да получа много коментари, защото НГДЕК е явление, което продължава да ме интересува. За мен това училище остава едно от най-добрите в България, но за съжаление е далеч от моите представи за добро училище – като всички български училища. И все пак ми е любимо ) .

Advertisements

Коментари са забранени.