Любовната инвестиция

Не вярвам в теорията за разделените половинки, които се търсят и биха били щастливи единствено ако се намерят. Понякога убеждението ми, че човек носи потенциал да бъде щастлив с различни хора се проявява екстремно и ми изглежда, че бих могла да бъда щастлива едва ли не с всеки. Фактът, че съм се разделила с толкова много мъже дотук показва, че не е точно така, и макар че някои мои близки да смятат, че съм твърде непретенциозна към мъжете, напоследък се улавям, че пиша за това с какви мъже не бих могла да бъда (например с глупави). Ако Бардът не беше толкова зает с математика, гръцки и дисекция на котки, щеше да грабне новата си електрическа китара и да изпее песента за Принцесата на граховото зърно, която се преструвала на Майка Тереза.

Предавам се и признавам, че от всяко дърво свирка не става (нито от всеки метал топки за петанка). Очевидно е, че някои от любовните ни инвестиции са несполучливи. Ето защо е хубаво да им правим предварителна оценка. Знам какво ще кажат праволинейните романтици: че любовта те връхлита, помита и бла-бла, и каква съм пресметлива, неспособна на истински чувства. Аз пък ще им разкрия една тайна за себе си: и аз съм човек, и аз се влюбвам, понякога обсесивно. Аз също нямам власт над собствените си влюбвания, но пък имам свободата да се интересувам от  хората, както и свободата да се разделя с някого, за когото ми е станало ясно, че няма потенциала да ми даде това, от което имам нужда.

Да направиш тази преценка и да намериш силите да се разделиш е акт на любов и към двамата – спестявате време и излишни преживявания. Правиш го преди отношенията ви да са се скапали дотам, че да станат невъзможни под каквато и да е форма и дори можеш да спечелиш приятел.

Ако не го направиш, се започва това, което поетът е нарекъл керван от мъка – искаш нещо, което не може да ти бъде дадено, и после се сърдиш, че не искат да ти го дадат.

За да оцениш дали любимият ти има потенциала да отговори на потребностите ти, трябва първо сам да си наясно с тях. Всъщност, ако не си се научил да се вглеждаш първо в себе си, едва ли ще успееш да научиш нещо за друг. Най-вероятно за теб ще е като бяло платно, върху което прожектираш нещата, които не виждаш в себе си. Батко Фройд би нарекъл това проекция, а аз, пресметливата – неразумна инвестиция.

Още по темата:

Влюбеният Шекспир

Единственият / Единствената

В радост и мъка

Advertisements

Коментари са забранени.