Самотнически манифест

Женските списания постоянно ни учат как да изберем, привлечем и задържим партньор. Всички знаем, че е прекрасно да си обичан, и то по начин който ти харесва, от човек когото харесваш. Това те кара да се чувстваш ценен и уверен и да се справяш по-леко с неприятните страни на живота.

Ами ако си сам? Ако наоколо няма хора, в които би могъл да се влюбиш, или пък има, но те са заети или не се влюбват в теб? Ако живееш с някого, но не можете да сте щастливи заедно?

Задължително ли е да бъдеш нещастен докато не се появи Той или Тя? Защо списанията не ни учат как да бъдем щастливи без да зависим от други? Да, може и да е вярно, че сме “обществени животни”, но също така е факт, че много от нас са сами.

Може да ГО / Я срещнем, но може и да не. Може и да сме щастливи заедно, а може и да не. Може да остане, а може и да си тръгне. Отказвам да се съглася, че от това зависи щастието ни.

Advertisements

Коментари са забранени.