Гаджетата се броят наесен

“Изми ли си зъбите, Пег?” е любимата ми реплика от “Женени с деца”. Произнася се със сбърчен нос. Отговорът е жизнеутвърждаващото “Не. А ти?”.

Всеки има право на собствена дефиниция на личната хигиена, обаче когато двама души с твърде различни идеи заживеят заедно, с появяват проблеми.

За един мой състудент се разказваше историята, че по време на обмен в СССР съквартирантът му заявил, че ще влиза след него в тоалетната чак когато нашият човек се научи да сере цветя. Въпросният колега носеше лидерски потенциал и плам, но като че уханието му държеше настрана последователите му. Така май никой не му беше достатъчно близък, за да имаме днес единна версия за смъртта му. Дано се е зарадвал, когато ни е видял иззад облачето да събираме пари и да издаваме посмъртно стихосбирката му. Почивай в мир, приятелю!

Още по-голямо изпитание е да си в интимна връзка с човек с твърде различна идея за лична хигиена. Притеснението е двупосочно.

Сигурно гнусливите биха заявили, че първо на първо е невъзможно да се влюбят в човек, който мрази да се къпе. Истината е, че докато го разберат, може да е твърде късно D На мен, например, ми се е случвало да започна връзка през лятото, когато доста хора се къпят ежедневно по-скоро за да се разхладят, и едва през зимата да открия, че на любимия по принцип му е омразно да се къпе през студените месеци, независимо колко е отоплено жилището. Нито хитрости, нито молби помагат. А да поставям условия ми е чуждо.

От другата страна пък, обидно е да ти намекват (камо ли да ти заявяват направо) че си нечистоплътен.

Може би е време за следващото ми будистко упражнение: да си представя, че не съм се къпала с месеци. Защо да не си представя, че месеци наред съм сред немити хора? Ами защото уж не съм гнуслива по отношение на хората, с които нямам интимен контакт – не ми е проблем да почиствам чужди фекалии (не само бебешки), да препобличам трупове (не, това не съм си го представяла, а съм го преживявала, неведнъж). И все пак, продължавам да изтръпвам при спомена за уханието на съседката, след чието посещение отварях вратата на терасата и после часове живеех с усещането, че самата аз смърдя (най-интимният контакт е със самия себе си).

Това е само един от начините, по които материалното ни приземява … гравитацията понякога чак ни сплесква като мухи.

Advertisements

Коментари са забранени.