Различното семейство

Дали детето от “различно семейство” ще се чувства ОК на улицата и в училище, днес у нас зависи най-вече от това как семейството се чувства по отношение на себе си.

Стоян (15г.) беше на 2 години, когато се разделихме с баща му, с когото след това са се виждали общо 4 пъти досега.

Доколкото ми е известно, Стоян никога не се е чувствал неудобно поради факта, че не поддържа връзка с баща си, че не знае какво работи баща му и че родителите му никога не са били женени.

Предполагам, че се дължи на факта, че аз не съм възприемала ситуацията като необичайна, срамна, болезнена и пр.

Иначе съм внимавала да не натрапвам тези факти на учителките, за да не възприемат Стоян като проблемно дете от проблемно семейство. Сега, обаче,  си давам сметка, че това изобщо не ми е било от полза, тъй като така или иначе и без да знаят нищо за семейството, повечето му учителки досега са ме смятали за проблемен родител на проблемен ученик тъкмо поради факта, че и двамата гледаме прекалено спокойно на живота.

Тъй като доста родители или не знаят как да се справят със ситуацията или не се интересуват, а повечето учители също като родителите, време е да се помисли за нещо … нещо “да се спусне отгоре” в училището, а?

Advertisements

Коментари са забранени.