По взаимно съгласие

Наскоро се видяхме с един от бившите ми любими. Той ми разказа как живее, и аз му разказах как живея. Той ми разказа за новата си любов, а аз му разказах за моята. Аз се зарадвах за него, както и той за мен. Поклюкарствахме мило за наши приятели. Поплакахме си от радост, че се виждаме и че почти всичко с почти всички споменати е наред. Установих, че не помня как сме се разделили и го попитах дали си спомня: “Ти ли ме остави или аз тебе или двамата така решихме?” “Двамата.”

Тази сутрин, докато си мислех дали това или онова би могло да се превърне в препъни-камък за новата ми връзка, се сетих за горната случка и отново не можах да си спомня – какви точно бяха камъните, в които се спъвахме. Разбрах, че камъкът за един не съществува за друг и че вчерашният препъни-камък днес може да удобен за стъпване. И все пак не съжалявам нито за това че сме били заедно, нито за това че сме се разделили. Сигурна съм, че е имало добра причина, макар и да не ми е съвсем ясна днес и да не ми се занимава да я търся.

Важното е, че любовта продължава – ако я е имало (не мисля, че я е имало във всичките ми връзки), не може да не продължи по един или друг начин, без значение дали и как продължава общуването. Все пак го предпочитам лесно и открито ) Това ми помага да осъзнавам, че животът е прекрасен.

Няма нужда от уговорки като “Да останем приятели.” Истинските приятели не говорят за приятелството си. Те просто СА. И все пак, има хора, на които, ако ти се прииска, можеш лесно да кажеш: “Много, много се радвам, че се видяхме и съм много щастлива, че си ми приятел.”

Вчера Музата ме призоваваше да потърся положителни качества в една личност, с която нито общувам, нито ми е симпатична – като будистко упражнение – за да допусна, че във всеки човек има по нещо хубаво. Това го знам на теория. На практика не умея да мразя и да пожелавам зло (е, някои шофьори отнасят по някоя клетва, признавам), искам всички да са поне толкова мъдри и щастливи колкото мен ;) , но, както казва Валя, обичта няма нищо общо с понасянето, нито пък с политически коректното затваряне на очите пред очевадни недостатъци, добавям аз.

Музата ми каза, че е едно да обичаш и желаеш доброто на целия свят, а съвсем друго някой да ти е в къщата. Не знам как не се сети да спомене Сократ и съжителството му с Ксантипа. Това ми напомня за израза: “Човек или е щастливо женен или става философ.” Сега, Абелар и компания може да са живеяли според този принцип, но пък много източни мъдреци не са – доста от тях са били щастливо женени с деца.

И така, все още никой не знае дали утре костенурката ще бъде Фея или Съпруга и дали между двете състояния има фундаментално противоречие. Ще поживеем, ще познаем мислите на Бога и ако можем ще разкажем в Блога.

Advertisements

Коментари са забранени.