Синьо

Годеницата на Мартин Идън го напуска. Приятелят му се самоубива. А той е зает да довърши разказа си. Толкова е откъснат от света.

А какво е светът? Нужно ли е да сме свързани с това, което повечето хора смятат за света, за да заслужим правото си да живеем?

Не може ли човек да е ценен сам по себе си? Дори ако няма кого да обича и от кого да бъде обичан? Дори ако не работи нищо? Дори ако прекарва времето си като яде сам сладолед в кварталната сладкарница?

Може ли действията ти да са легитимни ако не си сигурен дали са продиктувани от сърцето и са все още нерационализирани от ума? И още повече – ако сърцето ти не е съвсем уверено, че само един е начинът? Тогава, когато (както профанно биха го нарекли) “не знае какво иска”, заслужава ли човек търпението на другите? Заслужава ли онази любов, която?

Скъпа Непозната,

Благодаря ти, че ми напомни за този филм. Оказа се, че прическата ми не е точно тази, която имах през март, но останалото … ) Тъкмо навреме ) Благодаря!

Advertisements

Коментари са забранени.