Да си говорим или да не си говорим за пари

– Ако един ден забогатея, ще ти дам пари да си стъпиш на краката, но ако ти забогатееш вече няма да сме приятели.
– Защо?
– Защото няма да сме в равностойно социално положение.

За този разговор между мои състуденти се сещам като размишлявам над написаното преди няколко дни от Яна: тя намери смелост да разкаже за собствените си ( и то настоящи ) преживявания с бедността и описа механизма, по който с изтъняването на портфейлите губим територии от социалния си живот. Чела съм, пък съм и наблюдавала и обратния процес – как дори само симулирането на финансово благополучиие отваря врати.

Тъй като винаги съм познавала по-бедни и по-богати от мен, съм съгласна, че общуването между хора с различни финансови възможности не е безпроблемно. На няколко пъти в този блог съм се опитвала да покажа, че ситият не вярва на гладния, но и че гладният не вярва на сития.

Съгласна съм с Яна, но не смятам, че описаното от нея изчерпва възможните сценарии. Това лято се видяхме с една приятелка, която откакто се помня живее с твърде малко пари и непрекъснато прави сметки за мънички неща. В същото време и тя, и съпругът й обичат да ме черпят когато се видим навън. Тя ми предложи да отидем до кафето Х, защото там било доста евтино. На мен ми се ходеше другаде, нямах идея кое къде колко струва, и нямаше да е никакъв проблем да платя каквато и да е сметка, така че а-ха да я помъкна към моето място и да почерпя. Просветна ми, обаче, че тя няма да се чувства спокойна дори само при мисълта, че за някаква символична почерпка ще се похарчат толкова много пари. Така че просто отидохме там, където искаше тя. Сигурна съм, че има и други хора, които правят същото заради приятелите си.

Да разговаряме за пари, обаче, е още по-трудно. На мен не ми е неудобно, нито неприятно да говоря с приятелите си за техните финансови затруднения и да се включа с информация и стратегии, които биха могли да им бъдат полезни – да спестят или да спечелят. На някои това им харесва, а на други, разбира се, не – когато от мен се иска да съчувствам, а аз предпочитам да съветвам. Трудно ми е да се въздържам, при положение, че виждам някаква възможност, която човекът не вижда.

Не на последно място предлагам и директна парична помощ, понякога безвъзмездна. Някои приемат, други не, а трети сами я искат.

Как стои въпросът с това аз да споделя за финансовите си затруднения? Ами … по-трудно. Получавала съм добри съвети, заеми и безвъзмездни помощи: ценя и съм благодарна. Струва ми се, че да си позволя да говоря за тези неща поставя приятелите ми на изпит по емпатия, състрадателност и свобода. Тъй като не обичам да подлагам хората на изпитания, избягвам да го правя. Мисля, обаче, че би било чудесно хората да можеха да говорят свободно за това табу – парите. Вероятно някой ден ще се научат, така както започнаха да говорят по-спокойно за секса.

Спокойно ми е да общувам с хора, с които можем да обсъдим кои видове отопление са по-икономични от другите, кой какво сирене си купува, и как е успял да сготви икономична манджа. От известно време обмислям рубриката “Икономична домакиня”, с която да обявя снемането на табуто или, айде, част от него ;)

Виж още “Секс и пари

Advertisements

Коментари са забранени.