Специалната милост

Изтръгне ли девойката добра
молитва из устата на греха,
бадемът ялов, ако плод даде
и сълзи ако лее малкото дете,
тогаз домът ще се е усмирил,
в покой тогава ще е Кентървил.

В края на “Кентървилският призрак” става ясно, че призракът никога няма да намери покой ако за него не пролее сълзи невинна душа.

Приживе Сър Саймън е бил жесток грубиян, който убива съпругата си, защото не е приготвила и поднесла подобаващо уловения от него елен. За отмъщение братята й го затварят в мазето и го уморяват от глад. След смъртта, духът му броди като пакостлив и злобен призрак, който многократно причинява смърт и полудяване.

Няколко столетия по-късно призракът е ужасно изморен и жадува покой. Тъй като е призрак, обаче, не може да спре да изпълнява задълженията си и се опитва да плаши новите обитатели на замъка. Над него тегне проклятие, от което не може да се освободи сам. Нужна е специална милост.

За какво й е на малката Вирджиния  да го спасява? Ужасният човек заслужава ужасните си страдания. Освен това, вече е малък, жалък и безпомощен и не е в състояние да навреди никому.

Струва ли си да проявяваме специална милост към гърчещите си в последствията на ужасните си постъпки? Да ги оставим ли във вечния Ад или да им помогнем да се измъкнат? Би ли проявил милост към този който не я заслужава?

Advertisements

Коментари са забранени.