Преведох речта на Обама

Като се събудих, продължих да чета “Майстора и Маргарита”, което ме изпълни с тъга и въпроси дали светът става все по-циничен и безсъзнателен и как да живея по-нататък. После започнах да си върша работата. Когато отворих Yahoo, ме посрещна новината за победата на Обама и гледах видеото Obama victory speech. Плаках, плаках, плаках. И после реших да го преведа на български. Така че тази сутрин не проверявах есета и не работих за кандидат-студентската кампания на моите ученици, които мечтаят да спечелят стипендии в САЩ.

Когато слушах за 106 годишната американка, която е гласувала, след толкова промени които е видяла, отново за промяна, си спомних баба ми, която по същата причина отказа да гласува. Докато търсех подходящо изпълнение на песента “We shall overcome”, си мислих за моя най-добър приятел, който една вечер ми каза: “Ще дойде и нашето време.” Спомних си за Пламена, която каза, че като бедна страна България ще има нужда от разбиране и съчувствие, а аз снощи й оставих коментар, че е имало времена, в които всички са били бедни и не е имало ЕС който да ги разбира и да им съчувства.

Нуждата да се излекуваме от собствения си цинизъм е по-голяма от нуждата някой да ни съчувства.

Ето речта на Обама. Това е подаръкът ми днес. Ако преводът ви харесва, препечатвайте без специално разрешение – аз съм публичен домейн )

Здравей, Чикаго!

Ако има някой, който все още се съмнява, че Америка е място, където всички неща са възможни, който все още се чуди дали мечтата на бащите на Америка все още е жива днес, който все още поставя под въпрос силата на демокрацията, тази нощ получава отговор.

Този отговор дадоха опашките от хора, които се виеха около училища и църкви, толкова многобройни, каквито тази нация никога не е виждала, от хора, които чакаха три часа, четири часа, много от тях за пръв път през живота си, защото вярваха, че този път може да бъде различно, че техните гласове могат да го направят различно.

Този отговор дадоха млади и стари, богати и бедни, демократи и републиканци, черни, бели, испаноговорящи, азиатци, индианци, хомосексуални, хетеросексуални, инвалиди и здрави. Американците, които изпратиха към света послание, че ние никога не сме били просто сбор от идивиди или от червени и сини щати.

Ние сме, и винаги ще бъдем, Съединените Американски Щати.

Това е отговорът, който накара тези, на които толкова дълго и от толкова много хора беше казвано да бъдат цинични, да се страхуват и да се съмняват в това което можем да постигнем, да сложат ръце върху дъгата на историята и да я огънат още веднъж в посока на надеждата за по-добри дни.

Мина доста време, но тази нощ, заради това което направихме на тази дата, на тези избори, в този определящ момент, промяната дойде в Америка.

Малко по-рано тази вечер получих необикновено мило обаждане от Сенатор Маккейн.

Сенатор Маккейн се бори дълго и упорито в тази кампания. И той се бори дори по-дълго и по-упорито за страната която обича. Той е пожертвал за Америка толкова, колкото повечето от нас не могат да си представят. Нашият живот е по-добър заради служенето на този смел и безкористен лидер.

Поздравявам го; поздравявам Губернатор Пейлин за това което постигнаха. И очаквам да работя с тях в следващите месеци за да съживим обещанието на тази нация.

Искам да благодаря на моя партньор в това пътуване, човекът който правеше кампанията с цялото си сърце, и говореше от името не мъжете и жените, с които беше израснал по улиците на Скрантън и возил на влака към дома в Делауеър, новоизбрания вице-президент на САЩ, Джоу Байдън.

Не бих стоял тук тази нощ без непоколебимата подкрепа на моя най-добър приятел в последните 16 години, скалата на нашето семейство, любовта на живота ми, следващата първа дама на нацията, Мишел Обама.

Саша и Малия, обичам ви повече отколкото можете да си представите. Вие си спечелихте новото кученце, което идва с нас в Белия дом.

И макар че вече не е сред нас, знам, че баба ми гледа, заедно със семейството, което ме направи това което съм. Липсват ми тази нощ. Дългът ми към тях е неизмерим.

На моята сестра Мая, моята сестра Алма, и всички останали мои братя и сестри, благодаря ви много за подкрепата която ми дадохте. Благодаря.

На мениджъра на кампанията, Дейвид Плауф, героят в сянка, който направи най-добрата политическа кампания в историята на САЩ.

На моя главен стратег Дейвид Акселрод, мой партньор по целия път.

На най-добрия в политическата история екип, който някога се е събирал да прави кампания.

Вие направихте това което се случва, и завинаги ще остана благодарен за това, което пожертвахте. Но преди всичко, никога няма да забравя на кого принадлежи тази победа. Тя принадлежи на вас. Тя принадлежи на вас.

Никога не съм изглеждал като вероятния кандидат за този пост. Не започнахме с много пари и подкрепа. Нашата кампания не беше замислена в залите на Вашингтон. Тя започна в задните дворове на Де Моан, във всекидневните на Конкорд и верандите на Чарлстън. Тя беше изградена от трудещите се мъже и жени, които отделиха от малките си спестявания 5, 10 или 20 долара за каузата.

Тя набра сила от младите хора, които отхвърлиха мита за апатията на своето поколение, които напуснаха своите домове и семейства за да се захванат с работа, която им предлагаше малко пари и още по-малко сън.

Тя набра сила от не толкова младите хора, които не се страхуваха в студ и пек да чукат по вратите на напълно непознати, и от милионите американци, които се включиха като доброволци и организираха и доказаха, че след повече от две столетия от земята не е изчезнала властта на  народа, от народа, за народа.

Това е вашата победа.

Знам, че не го направихте просто за да спечелите избори. И знам, че не го направихте за мен.

Вие го направихте, защото разбирате, че ни предстои да свършим огромна работа. Макар че празнуваме тази нощ, знаем, че предизвикателствата, които ще ни донесе утрешният ден са най-големите в историята на нашето време – две войни, застрашена планета, най-лошата финансова криза в последните сто години.

Докато стоим тук тази нощ, знаем, че има смели американци, които се будят в пустините на Ирак и планините на Афганистан за да рискуват живота си за нас.

Има майки и бащи, които ще лежат будни, след като децата са заспали и ще мислят как да се справят с ипотеката, да платят сметкита за лекаря или да спестят достатъчно за колежа на детето.

Има нова енергия която трябва да овладеем, нови работни места които да създадем, нови училища които да построим, заплахи които да посрещнем, съюзи които да възобновим.

Пътят ще бъде дълъг и стръмен. Може да не стигнем за година или дори един мандат. Но, Америка, аз никога не съм бил по-пълен с надежда, че ще стигнем, отколкото тази нощ.

Обещавам ви, че като народ, ще стигнем там.

Да, ние можем! Да, ние можем! Да, ние можем!

Ще има пречки и фалстартове. Ще има много които няма да се съгласят с всяко мое решение или политика като президент. И ние знаем, че правителството не може да реши всеки проблем.

Но аз винаги ще бъда честен с вас за предизвикателствата с които се срещаме. Ще ви слушам, особено когато не сте съгласни. И преди всичко, ще ви помоля да се включите в работата за да преобразим тази нация, по единствения начин, по който това се е правило в Америка в последните 221 години – тухла по тухла, мазолеста ръка след мазолеста ръка.

Това което започна преди 21 месеца посред зима не може да свърши в тази есенна нощ.

Тази победа, сама по себе си, не е промяната което искаме. Тя е само шансът ни да направим тази промяна. И това не може да се случи ако се върнем към стария начин.

Не може да се случи без вас, без нов дух на служене, нов дух на саможертва.

Затова, нека призовем нов дух на патриотизъм, на отговорност, в който всеки от нас решава да се включи и да работи по-усърдно, и да се грижим не само за себе си, но и един за друг.

Нека помним, че ако тази финансова криза ни е научил на нещо, то е, че не можем да имаме процъфтяваща Уолстрийт, ако обикновеният човек страда.

В тази страна ние се издигаме или падаме като нация, като един народ. Нека устоим на изкушението да се върнем към партизанщината, дребнавостта и незрелостта, които тровиха политиката ни толкова дълго.

Нека помним, че от този щат е човекът, който пръв отнесе знамето на Републиканската партия в Белия дом, партия, основана върху ценности като индивидуалната свобода, разчитането на себе си и националното обединение.

Това са ценности които ние всички споделяме. И макар че Демократическата партия спечели велика победа тази нощ, ние запазваме своята скромност и решителност да изцелим разделението, което толкова дълго е спирало нашето развитие.

И както Линкълн е казал на нация, далеч по-разединена от нашата, ние не сме врагове, а приятели. Макар че страстите може да са изпълнили с напрежение, те не бива да прекъсват това което ни свързва.

Обръщам се към американците, чиято подкрепа ми предстои да спечеля. Може да не съм спечелил вашия вот тази нощ, но чувам вашите гласове. Имам нужда от вашата помощ. И ще бъда и ваш президент.

Обръщам се към всички, които гледат отвъд нашите брегове, от парламенти и дворци, към тези които се се събрали около радиоапарати в забравени кътчета на света, нашите истории са различни, но споделяме една съдба, изгрява нова зора на американското лидерство.

Обръщам се към тези, които искат да разрушат света: Ние ще ви победим. Обръщам се към тези които искат мир и сигурност: Ние ще ви подкрепим. Обръщам се към всички тези които се чудят дали факелът на Америка все още гори ярко: Тази нощ ние доказахме още веднъж, че истинската сила на нашата нация идва не от силата на нашите оръжия и размера на нашите богатства, но от устояващата мощ на нашите идеали: демокрация, свобода, възможности и неугасваща надежда.

Това е истинският гений на Америка: умението на Америка да се променя. Нашият съюз може да бъде усъвършенстван. Това което сме постигнали ни дава надежда за това какво можем и трябва да постигнем утре.

По време на тези избори много неща се случиха за първи път и много истории ще се разказват поколения наред. Но това, за което мисля тази нощ е жената, която пусна своя вот в Атланта. Тя много прилича на милионите други, които се наредиха на опашки за да бъде чут гласът им в тези избори. Единствената разлика е тази: Ан Никсън Купър е на 106 години.

Тя е родена само едно поколение след робството, във време, в което е нямало автомобили по пътищата или самолети в небето, когато тези като нея не са можели да гласуват по две причини – заради това че са жени и заради цвета на кожата си.

Тази нощ мисля за всичко това, което тя е видяла през своето столетие в Америка – болката и надеждата, борбата и прогреса, времената в които са ни казвали, че не можем и хората които са продължавали напред с това американско кредо: Да, ние можем.

Във време, в което гласовете на жените са били заглушавани и когато техните надежди са били отхвърляни, тя е била жива за да ги види да се изправят, да говорят високо и да вземат бюлетината. Да, ние можем.

В отчаянието на сушата и депресията на 30те по цялата земя, тя е видяла една нация да побеждава страха с програмите на Рузвелт, нови работни места и ново чувство за обща цел. Да, ние можем.

Публиката: Да, ние можем.

Когато бомбите са падали върху нашето пристанище и тиранията е заплашвала света, тя е видяла едно поколение, което се издига до величието и една демокрация, която е била спасена. Да, ние можем.

Публиката: Да, ние можем.

Тя е видяла автобусите в Монтгомъри, маркучите в Бирмингам, моста в Селма, и проповедника от Атланта, който каза на хората “Ние ще победим.” Да, ние можем.

Публиката: Да, ние можем.

Един човек кацна на луната, една стена падна в Берлин, един свят беше свързан от нашата наука и въображение.

И тази година, на тези избори, тя докосна с пръст един екран и даде своя глас, защото след 106 години в Америка, преминала през най-добрите времена и най-тъмните часове, тя знае, че Америка може да се промени. Да, ние можем.

Публиката: Да, ние можем.

Америка, ние стигнахме толкова далеч. Ние видяхме толкова много. Но има още толкова много да се прави. Затова, нека тази нощ се запитаме – ако нашите деца доживеят да видят следващото столетие, ако моите дъщери имат късмета да живеят толкова дълго колкото Ан Никсън Купър, каква промяна ще видят?

Колко ще сме напреднали?

Това е нашият шанс да отговорим на призива. Това е нашият момент.

Това е нашето време, да върнем нашите хора на работа и да отворим вратите на възможностите за нашите деца, да възстановим благоденствието и да прокараме каузата на мира, да си върнем американската мечта и да утвърдим тази основополагаща истина, че сме едно цяло, че докато дишаме, ще се надяваме. И когато срещнем цинизъм и съмнения и ни казват, че не можем, ние ще отговорим с това вечно кредо, което обобщава духа на един народ: Да, ние можем.

Благодаря. Бог да ви благослови. И нека Бог да благослови Съединените американски щати.


Advertisements

One response to “Преведох речта на Обама

  1. Pingback: Link-o-rama 06/11/2008