Няма да платим, няма да платим

Докато гледах Мистър Бийн, си спомних улиците на Лондон

е пиеса на Дарио Фо, която съм гледала като малка. Не я помня добре, но помня, че харесвах Дарио Фо.

На плаката пред театъра пишеше нещо подобно на „За това че искаме да  живеем като човеци, няма да им плащаме“. Осъзнах, че толкова съм свикнала да плащам … не само в пари … всеки ден си търся оправдание за това че съществувам.

Докато търпеливо вземах душ под тънка струйка спираща вода, си помислих, че писането в блога е най-смисленото нещо което правя. Преди малко видях коментара на Апостол Апостолов „Та, ако човек не печели по някакъв начин от блога си, то неговият блог (строго погледнато) си е само една денгуба…“. Обикновено не отговарям на такива коментари, но аз обикновено не казвам и „Пръдла“ или „Патка“ на непознати дами по улицата, но все пак го правя. Така че отговорих така: „Ако Апостол не остави поне малко спам, то неговото писане (лежерно погледнато) си е само една денгуба …“. После се замислих за оправданието на апостоловото съществуване, но за кратко. Днес не ми се мисли и за въздействието на думите ми върху вселената. Ще правя нещо друго.

Comments

Advertisements

Коментари са забранени.