Страх ме е от ревността им

Преди няколко месеца се случи така, че един мой стар приятел нападна друг зад гърба му, за да ми обясни колко той, нападателят е достоен за мен, и колко другият не е. Бях изумена от настървението с което говореше, защото тези хора са приятели от повече от 20 години, далеч преди да ме познават и се виждат почти всеки ден. Успях да намеря някакво извинение за постъпката на този човек – алкохол и какво ли още не, опитах се и да забравя.

Тази сутрин, обаче, тази случка изплува със страшна сила. Защо? Защото вчера привечер, докато вървяхме с Георги, той държеше ръката ми. Проблемът, обаче е, че докато вървиш с някого който държи ръката ти, ти също държиш ръката му. Освен, че се чувствате прекрасно, с това показвате на света че сте влюбени. Точно това ме изплаши.

Наоколо има приятели мъже, които от години ме харесват и, дори и да не са ми го казвали, вярват, че биха били щастливи да ми бъдат любими. Някои от тях са приятели помежду си. Понякога се виждат с мен заедно, а понякога поотделно. Поотделното виждане с един, понякога предизвиква ревност у друг.

Ето защо ми е по-лесно да бъда ничия. Когато мъжете не са ми любими или нямат надeжди да бъдат, аз съм тяхната Фея и Муза, която извиква най-доброто у тях. Когато, обаче, някой ме пожелае само за себе си, той тръгва към Ада. И когато заподозре, че може да предпочитам друг, се чувства предаден и чувствата му към мен (поне за известно време) потъмняват.

Обичам всички тези хора. Аз съм тяхната Фея, която ги изслушва, утешава и забавлява. Аз съм тяхната Муза, която магически се справя с всичко в живота си и им подарява извадени от ръкавите си зайчета. Аз съм тази, която след Осанна разпват.

Сега отново ще им се наложи малко да пораснат – като на децата, чиито учителки раждат деца. Въпреки това ще продължа да ги обичам и ще бъда тяхната Фея. Георги, надявам се да нямаш нищо против.

Advertisements

Коментари са забранени.