Да говоря или да не говоря

Понякога съм имала проблем, в който са въвлечени и други хора, но не съм го обсъждала с тях, а съм го премисляла сама, вземала съм решения които засягат не само мен, и съм съобщавала на останалите. На тях е оставало да се съгласят или да не се съгласят, но за мен въпросът е бил приключен. Понякога и взаимоотношенията. В такива случаи съм избягвала да давам обяснения защо го правя, за да не обидя някого, пък и защото ми се е виждало безсмислено да обяснявам на хора, които очевидно няма да ме разберат.

Вероятно в някои ситуации съм била права – има хора които не обичат да размишляват върху проблеми и се надяват, че като се събудят на другия ден, проблемите ще са изчезнали; има и хора, които и да се опитват, не стигат до широтата и дълбочината, до която достигам аз, и т.н. Има и такива, обаче, на които не давам никакъв шанс. Друг път ще говоря за причините.

Когато се заема да размишлявам по общ проблем съвсем сама, освен че вероятно пропускам да погледна от друга перспектива, започвам процес на самоизолиране. Той минава през различни етапи и неизменно стига до: “Не ме разбира”, “Не му пука”, “Няма смисъл да го обсъждаме”, “Невъзможно е да общуваме”, “Какво общо имам с него?”, и така, докато не прекъсна едностранно връзката. Разбира се, последното не означава непременно, че прекъсвам всякаква комуникация. Не, случва се с тези хора да продължа да се виждам, да върша услуги и пр. Но по този начин ми се е случвало да прекратя съжителства и бизнес-партньорства, например.

По този начин успявам да изградя измислени светове в които хората играят разни роли, на които биха се учудили ако можеха да надникнат в умопостроенията ми – така, както аз се учудвам на техните построения, в които на мен приписват озадачаващи роли.

Случи ми се да проумея тази страна на арогантността си, когато съобщих на един човек, че се разделяме, защото на него не му е нужна жена като мен. Тъй като е мил и добър, прие решението ми без съпротива и ми спести неприятните  си чувства които е изпитал. След известно време кротко ми каза това, за което и аз бях започнала да се досещам: “Недей да преценяваш вместо другите хора.”

С това не искам да кажа, че е чудесна идея да потопиш някого (освен ако не е психотерапевтът ти) в собствения си хаос в момента в който усетиш завихрянето. Нужно е известно време насаме за да се поизбистриш като поне разбереш и формулираш чувствата си. Общуването може да започне … сега D

Advertisements

Коментари са забранени.