Съблазнителка ли е Музата?

Непременно гледайте видеото. Има ключово значение за разбирането на текста. Специално е и с това, че докато го гледах преди малко, за пръв път изпитах патриотични чувства – в момента, в който чух кларинета, и оттам докрая.

Никола почти винаги ми пожелава Музата да бъде с мен. Аз често използвам тази дума. Наскоро писах за себе си като за Муза за някои свои приятели. Някои читатели решиха, че в ролята си на Муза се проявявам като Съблазнителка, и то в тесен сексуален контекст.

За мен Музата е нещо различно. Музата която често споменавам тук, живее на повече от 200 км. от мен, никога не сме се виждали на живо, самоопределя се като хетеросексуалнa и е жена. В такъв случай, възможно ли е Музата да се опитва да ме съблазнява сексуално? Очевидно не.

Не изключвам възможността някоя муза от своя гледна точка да се опитва да съблазнява, но в същото време това да няма никакво значение за този който я е избрал за своя Муза. Дори това дали се опитва да съблазнява него или друг, може да няма никакво значение.

Съблазняването просто няма нищо общи с природата на Музата.

Съблазняваме когато искаме да спечелим нещо за себе си. Но дори в тесния контекст на секса, не всичко е прелъстяване. Както и да изглежда, понякога (някои биха казали “често”) е безкористно (от)даване.

Музата също е безкористна. Тя не съблазнява, а вдъхновява. Поетът има нужда от вдъхновение. Понякога може да идва от човешко същество. Вдъхновението изважда в света съкровищата ни. Беатриче с Музата на Данте, която безкористно и безсъзнателно (доколкото ми е известно) вдъхновява поезията му.

Както споменах по-рано, Музата може да живее в човек, когото бихме определили като съблазнител. Всичко зависи от гледната точка. За някои Дулсинея е съблазнителка, но за Дон Кихот е Муза.

Понякога, разбира се, се случва човешко същество да се проявява и като Съблазнител и като Муза за друго човешко същество. Дори и в този случай, обаче, тези две качества проблясват поотделно във възприятията на другия. В един миг е вдъхновен, а в друг е съблазнен. В един миг у него се проявява подчовешкото, а в друг божественото.

Човешкото вероятно е редуването на вдъхновение и съблазън, проблясък и потъмняване, Ин и Ян, пътуване през времето и пътуване през пространството. Според Специалната теория на Относителността, сумата от двете е неизменната, абсолютна скорост на светлината. Последното противоречи на здравия разум, но това е начинът по който функционира Вселената P

Advertisements

Коментари са забранени.