професионален родител

Когато Жабка ми дойде на гости през лятото, се впуснахме в спор за родителството. Тя е привърженик на по-спонтанните неща – случва ти се да забременееш и се впускаш в родителство, за което така или иначе никога не можеш да си достатъчно добре подготвен. Аз пък, от позицията на адвокат на децата, смятам, че ако човек не се чувства готов да бъде родител, не бива да се захваща. Да, и друг път съм го казвала – абортът според мен е един от начините. Ако човек не е сигурен, че иска да се посвети на родителство поне за 18 години, по-добре е да не пробва.

Когато аз реших да стана родител, бях на 21, но съвсем наясно, че преди моите нужди ще бъдат тези на Стоян. Досега не ми се е случвало да роптая по този повод, но пък съм чувала доста хора да го правят, включително пред децата си. Това е тъжно.

На 21, обаче, не си давах сметка, че да изкарваш достатъчно пари и да имаш достатъчно време не е достатъчно. Оказва се, че трябва да научиш доста неща, да разрешиш доста дилеми. Давам си сметка, че повечето възможни трудности ми бяха спестени. Може да не получавах подкрепа от бащата на Стоян, но получавах огромна от родителите си – те отглеждаха Стоян, докато аз правех пари и кариера; имах време и пространство и за интимен партньор. Освен това, Стоян се оказа доста лесно за отглеждане дете – никога не е имал сериозни здравословни и емоционални проблеми. Мисля, че съм истинска късметлийка. Но много от хората не са.

Днес, на 37, обаче, след като съм работила със стотици тийнейджъри, не бих била толкова смела. За всичко това се сетих, докато четях за SOS детски селища.

Сигурно ги знаете – имаме ги и в България. В тях се отглеждат деца, които иначе биха били сираци. Живеят в еднофамилни къщи и си имат майка, която съвсем съзнателно е избрала да бъде майка и се е подготвила да бъде такава като е преминала специален курс на обучение, който включва основни познания по педагогика, психология, първа медицинска помощ, детски болести, изкуства за деца, вероучение, готварство, семеен бюджет и т.н. След теоретичната подготовка е преминала през 21 месечна практика, по време на която се преценява дали има качествата да стане SOS майка, а тя самата решава дали наистина е готова да се посвети на майчинството, което включва условието да НЕ се омъжва и да ражда деца.

Колко от нас могат да се похвалят с такива майки? Аз не мога. Колко от нас смятат, че са толкова добре подготвени да бъдат майки? Аз не смятам.

Неведнъж съм мислила дали бих избрала професията SOS майка, дали бих родила още деца, дали бих осиновила, дали бих отглеждала внуците си. Засега не ми стиска.

Представете си ако можеше всички деца без родители да попадаха в SOS детски селища, ако можеше приемните родители, осиновителите и биологичните родители, които отглеждат деца да бяха достатъчно подготвени да бъдат родители.

Както казва моят приятел Стоян Художникът, за да станеш родител, трябва първо сам себе си да родиш.

С този текст, освен да поставя въпрос, се опитвам и да дам отговор – на Митко, който вчера остави коментар в този текст. Да, човек понякога се посвещава на едно или друго нещо без изобщо да му хрумне мисълта за отплата. И това, Митко, се случва по-често отколкото можеш да си го представиш.

И все пак, ако искаш да станеш родител, достатъчни ли са добрите намерения или е нужна и подготовка?

Advertisements

Коментари са забранени.