бдение

Вчера на обед казах, че се чувствам прекрасно тези дни – светът се върти успешно без мен, а аз съм фокусирана в едно мъничко пространство. Няколко часа по-късно във Фейсбук видях, че някои мои приятели се включват в кампания против строежа на джамия. Реагирах. Може би истерично. Днес видях текста на Ким, на която й е писнало от Фейсбук национализъм, и нямаше как да не продължа да реагирам. После видях шернатия текст на Жоро Пентаграм, който смята, че ние, живеещите  в Южна България, не можем и дъвка да си купим ако не говорим турски. И пак реагирах.

Моите приятели турци не реагират на такива неща. Може би защото не е политически коректно в тяхната ситуация.

Моите приятели българи ми казват да не се впрягам много.

Пърл Бък казва, че  когато добрите хора в която и да е страна спрат да бдят и да се борят, то злото ще възтържествува (When good people in any country cease their vigilance and struggle, then evil men prevail.

Не знам дали си струва всеки ден да напомням за тези неща, но съм сигурна, че е по-добре отколкото да не правя нищо. Пък и не мога да се въздържа, откак преди последните парламентарни избори по стените на училищата се появиха свастики, а когато видя българското знаме, се сещам за Хитлер и гледам да заобиколя.

Не казвам, че няма да се уморя, но не мога да си позволя да спра.

Advertisements

Коментари са забранени.