революция

Epistemic Murk си направи нов блог, в който следи събитията от Гърция. Имам го на четеца, но нямам време да чета. Преди малко го погледнах, защото Selene ми напомни за него в коментар:

Прекалено строго съдиш гърците явно без да знаеш точно за какво става въпрос.
Убийството на Александрос е поводът, а не единствената причина. Вандалските изпълнения са дело на една много малка част от протестиращите. Протестират буквално всички – ученици и студенти без бъдеще, родители и учители без настояще, хора всякакви без надежда. Платеност на образованието, правеща го само за избрани, увеличена безработица, липса на търсене на образована работна ръка, всякакви видове кредити към банки и притискане отвсякъде. Тук ще намериш накратко малка част от нещата, срещу които гърците протестират: http://baidalai.blogspot.com/2008/12/vox-populi_6344.html
И, моля ви се, не ми казвайте, че те са мързеливи и искат пари без да работят. Че има мързеливи сред тях има, но не са всички и не можете да сложите цял един народ под шапката на едно определение. Няма само работлив или само мързелив народ.
Лид, всъщност ти препоръчвам целия блог http://baidalai.blogspot.com/, за да разбереш по-цялостно за какво става дума. По-назад, в постовете от вчера и онзи ден има писма, свидетелства, декларации и какво ли не от протестиращи гърци или просто хора, които са там.

Знам, че всяка сутрин, в която бързам да си взема душ и да седна да работя пропускам да свидетелствам и участвам в творенето на история от хората без настояще и бъдеще. В това време се опитвам да правя настоящето на една група деца по-добро отколкото щеше да бъде ако участвах във въстание и да им помогна да градят бъдеще, в което въстания нама да бъдет нужни.

Може би понякога се налага да използваме насилие, но по правило се стремя да търся други начини. Твърде ми е сложно да преценя ситуацията в Гърция, затова не бързам да се съглася, че това е начинът.

Един текст за близките ми срещи с насилието.

И един текст за децата-терористи, които се опитваха да спрат Хитлер. Спомних си за него една вечер, докато се целувахме пред блока  и покрай нас минаваха ли минаваха полицаи и Георги ми припомни за Черните Ангели )

Advertisements

Коментари са забранени.