искаш ли да ми помогнеш?

Помня този текст от втори клас:

“Обаче господин Поге подава на Берта, първо, ръка, и второ – една двадесетмаркова банкнота. Може би някой би подал само ръка, въпреки че разполага с пари. А пък друг ще даде, може би, само двадесет марки, въпреки че има ръка. Господин Поге има и двете, и прави и двете неща.”

Винаги когато ме питат защо точно аз помагам на разни хора, казвам: “Защото искам и защото мога.” и си спомням горните изречения от “Антон и Точица” на Ерих Кестнер.

Днес искам да ти кажа, че и ти можеш да направиш същото като станеш семеен спонсор на SOS Детски селища. Това не е поредната коледна кампания, а начин да помагаш дългосрочно за да е възможно съществуването на домове, съвсем различни от този в Могилино. В SOS селищата децата растат във фамилни къщи и за тях се грижат професионални майки.

Не е нужно да си богат, за да помагаш с малка сума всеки месец. Можеш да се регистрираш тук.

Поех щафетата от Жюстин Томс, истински ветеран на каузата за щастливо детство за всички и я предавам  на бъдещата журналистическа звезда Енея и на всички, които биха искали да подкрепят кампанията с текст в блоговете си като разкажат любима част от приказка  и поканят свои приятели да участват.

Advertisements

Коментари са забранени.