Сурва онлайн година

През 2008 година, благодарение на блога се запознах с много хора, които иначе нямаше да срещна.

– Много читатели ми станаха приятели във Фейсбук. Сложила съм ги в специална категория, защото не с всички си пишем, така че ми е трудно да запомня всички. И все пак не отказвам покани за приятелство от читатели, защото вярвам, че един ден по някакъв начин ще изградим важна общност, но за общностите ще пиша друг път.

– Други ми писаха интересни писма. С някои продължаваме да си пишем.

– Трети ми изпратиха или донесоха подаръци –  за мен, за Стоян, за ромите, за учениците ми.

– Четвърти ми станаха приятели и се надявам да останат такива.

– Пети ми предложиха съвместна работа и/или ме популяризираха в други медии.

– Шести оставяха коментари, с които обогатяваха текстовете и ги правеха много по-ценни за читателите и мен. Оставяха и линкове към своите блогове, с което разшириха света ни.

– Седми се вдъхновиха и направиха собствени блогове.

– Срещнах Георги, с когото решихме, че сме извадили голям късмет и сме открили любовта на живота си. С него започнахме да правим много неща, за които тепърва ще научавате.

Всичко това стана без да участвам в нито един блог-семинар/среща/камп, но пък с помощта на поддържащи инструменти, например Фейсбук. Друг път специално ще пиша за тях. Сега искам да благодаря на всички, с които се свързах чрез този блог – показахте ми, че има доста повече дълбоки, многоизмерни и одухотворени българоговорящи хора, отколкото съм предполагала. Осъзнаването на този факт в известна степен предопределя мои житейски избори.

Както обикновено ми пожелава Никола, нека Музата да бъде с мен, за да пиша смислени текстове. Дано имате повече свободно време и по-малко грижи, че да можете да ме четете, да коментирате и да пишете в своите блогове. Струва си ;) .

Честита нова година!

Advertisements

Коментари са забранени.