Майките сутрин

Няколко години от живота си Астрид Линдгрен била единствено майка на двете си деца: всеки ден ги разхождала из пущинаците и играела с тях; катерела се по дървета и скали, разказвала им истории, четяла им всяка вечер, после им разказвала приказки или измислици.

“Една жена има правото на собствена професия, да бъде самостоятелна и да печели пари но когато роди, тя трябва да обича децата си толкова много, че да прекара с тях поне първите няколко години. Тя не бива да мисли: “Какъв срам, че сега съм вързана с децата!”

Астрид можела да се наслаждава не това време, защото съпругът й печелел достатъчно. През годините по паркове и детски площадки се срещала с други майки и деца, опознавала други условия на живот. Когато в Швеция провели анкета: “Защо не се раждат достатъчно деца?”, тя написала:

“Няма смисъл да си харчите парите за изследвания. Ето, казвам ви го безплатно макар че вие самите го знаете! Жените просто не могат да издържат на бързането сутрин, на това непрекъснато “хайде, хайде, закъсняваме!”

Спомних си за това тази сутрин, когато Стоян вече беше отишъл на училище, Георги тъкмо тръгваше за работа, а аз можех да си полежа и да помисля, а след това да реша дали да проверявам есета или да измия чиниите, или пък съвсем друго.

“Жените просто не могат да издържат на бързането сутрин” се превърна в лайтмотива на деня ми. Спомних си, че преди да започна прогимназия, майка ми работеше рядко и временно, та не ми се наложи да ходя на детска градина, нито пък да остана в яслите, където изобщо не ми понасяло психически, и учителките след двайсетина дни посъветвали родителите ми да не ме водят повече – започвала съм безмълвно да лея сълзи още в колата и съм продължавала да ги лея и да не разговарям с никого, докато не помръдвам от столчето си през целия ден.

Би било идеално всички жени да могат да си позволят да не работят докато децата им станат поне на 14, но докато продължава да е невъзможно, би било хубаво да се замислят дали изобщо да се захващат с майчинство, ако ще се връщат преуморени от работа и общуването с децата ще ги досъсипва. Да, да, знам че всеки има право да се възпроизведе, но мисля и за това, че носи отговорност – не само за прехраната.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

Коментари са забранени.