Mein Kampf

Когато попадна на “боря се (с живота)”, инстинктивно пожелавам да го поправя. Предполагам, че нямам право, защото е вероятно авторът да чувства ситуацията си точно по този начин. От друга страна, обаче е вероятно много хора да описват ситуацията си по този начин, програмирани от клишето.

Не бих могла да опиша живота си като борба, въпреки че много мои познати се изкушават да ме смятат за георй. Може да съм преживяла много ситуации, които ако можех бих избегнала (да, знам, че човек расте в трудностите, но аз съм принцеса и съм особено доволна когато ми се спестяват), но не се сещам за някоя, която бих могла да опиша като борба.

Веднъж, в Кладенеца на желанията поискаха “Да напишеш пост за най-тъжната или неприятна случка/ситуация, която си преживяла в живота си и да споделиш как си я преодоляла.” Писах за историята с отвличането на Стоян. Тогава, в деня, в който се случи, един служител на институция, от която очаквах помощ, ми каза “Нали си майка – трябва да се бориш.” Звучеше ми грозно и обидно, защото в борбата не печели непременно правото, а надмощието.

Участвах в битката. Бях права, но и малка, жалка и безпомощна. Приех, че може и да изгубя Стоян и си простих за това. В момента си прощавам за всички битки които ще изгубя и съм наясно, че ше избягвам да ги започвам. Просто не съм воин. Житейската ми стратегия е друга. Предпочитам да умиротворявам, а като междинна мярка, ако се налага, предпочитам съблазняването пред боя.

Всъщност, с напредването по пътя ми, се отказвам от все повече неща, за които би се наложило да се боря/съблазнявам. Спирам и се питам струва ли си усилието, наистина ли се нуждая от това. Омръзна ми да се разпилявам. Кой се нуждае от всичко което пожелава?

*
Днес няма да участвам в уличен протест. Чета, поправям есета, отговарям на писма, пиша препоръки, преподавам, подготвям за интервюта, готвя и обичам. Ако имах още малко време, щях да се взирам в пъпа си.

*
Когато на 3.5 се научих да чета, баща ми искаше да науча няколко стихотворения на Вапцаров. Едно от тях е за живота, с когото Вапцаров (зарежи това за лирическия герой) се бори: Вяра

Години по-късно, баща ми започна да рецитира това: Leisure

*
Когато Гьоте умирал, извикал “Светлина, повече светлина”, а аз бих прошепнала: “Тишина, повече тишина.”

Comments

Advertisements

One response to “Mein Kampf

  1. Pingback: monstruesque » Blog Archive » блогосферата днес