от всекиго според възможностите

Вчера на курса трябваше да разгледаме задължителната програма на Columbia College, както и да разясним някои търсени от работодателите умения през 21 век. Не помня как точно Анастасия стигна до въпроса дали е добра идея да гласуваме и дали е добра идея всички хора да имат право на глас. Не дадох еднозначен отговор и заключих, че зависи от контекста.

Днес се питах нужни ли са улични (тук бях започнала да пиша “граждански”, но го замених с думата пред скобите) протести ако живеем в демокрация и има механизми като местни и парламентарни избори, свобода на словото и пр. Предполагам, че има случаи, в които има смисъл от улични протести – ако управляващите са заявили официално, че ще предприемат нещо, с което хората не са съгласни; в този случай уличният протест е начин да се покаже несъгласие. Разбира се, хората може да искат от управляващите да предприемат нещо, за което управляващите не са се сетили или се ослушват. В такъв случай по приляга не да се протестира, понеже няма срещу какво, ами да се внесе предложение.

Като прагматична принцеса, обаче, мисля, че подписките вършат по-добра работа, но изискват повече време и дългосрочна ангажираност. Тези неща се правят от отделни лица или групи по интереси, които търсят начини да популяризират каузите си. Лесно е просто да се присламчиш към тълпа и да създаваш впечатлението, че тя изразява твоите искания и се бори за твоята кауза. Пример: когато ми хрумна, че е добра идея да окуража учениците да мечтаят и да работят за успеха си, писах за това в блога си неколкократно и се опитах да привлека съмишленици. Още първия ден имах около 2 хиляди посещения в създадения за целта блог, и доста хора изпратиха материали. Това че проектът позамръзна е моя заслуга – не съм достатъчно му достатъчно отдадена, а това, скъпи приятели и съседи, изисква по-малко време и усилия отколкото да упражняваш граждански контрол върху институция.

Защо хората протестират на улицата? Казват, че за да покажели нещо на управляващите. Ама имало много хора. Първо, няколко хиляди не е задъжително да представляват няколко милиона. Второ, много участници не е същото като много смисъл или много добра причина. Аз пък мисля, че протестират на улицата, понеже е по-лесно – прави се еднократно и не изисква особени мозъчни усилия.

Като прагматична принцеса смятам и че е по-ефективно да се иска нещо конкретно. Ако отделни конкретни искания се обособят в отделни петиции, могат да се изпратят предложения или искания по официален път до конкретни компетентни институции и да се следи в какъв срок и как се отговаря, а после се разгласяват резултатите и на основата на тези резултати се предприемат следващите действия.

Настоящите протести имат много и разнородни искания, които могат да се обособят в отделни протести / петиции; вероятно сред протестиращите има хора, които не подкрепят исканията на други участници в същия протест. В декларацията, която даунлоаднах от сайта на паралелния онлайн протест има 35 искания на обединените студентски, природозащитни и земеделски организации и движения, а някои от исканията всъщност включват няколко искания, като например това: “15. Откриване на модерни библиотечно-информационни комплекси, обособено полицейско управление и ефективно медицинско обслужване в Студентски град.” Всичко това ми напомня за приказката за орела, рака и щуката, които се опитват да теглят една кола.

Относно свободата и протестите в по-общ философски смисъл, предлагам да посетите блога на Ясен.

Връзки към избраните текстове от блога на Ясен можете да видите в истинския ми блог. Оттам можете и да коментирате.

КОМЕНТАРИТЕ по този текст

Advertisements

Коментари са забранени.