Гледа ли Брад Пит и Кейт Бланшет?

Вярно е че плаках, но плаках и когато гледах откровено фалшивата и твърде евтиноамериканска Дрю Баримор в Music and Lyrics, така че моите емоционални реакции не биха могли да са критерий за качеството на филма.

Не е лош, защото е построен върху интересна идея – да се родиш старец и да се придвижваш към смъртта подмладявайки се. Но не е и нещо особено, понеже е плитичък.

Мислех че идеята е заета от “Изповедите на Макс Тиволи” – прекрасен роман, но се оказа, че идвала от разказ на Фитцджералд. Харесвам Ф., но не ми се вярва разказът да ми хареса повече от романа за Макс Тиволи, така че използва случая да препоръчам втория.

Чудя се защо след като намираме бебетата за сладки, намираме за тъжно любимите ни вместо в грохнали старци да се превърнат преди смъртта си в бебета. Да не говорим за това че е и доста по-практично – преобличала съм и бебе, и труп на възрастен.

Ако ли пък в старостта откриваме нещо достолепно, от което не бихме искали да се лишим, защо намираме за ужасяващо новородено да изглежда като старец?

Стареещ или младеещ човек вижда света все през собствените си очи … или поне така казват  😉

Макс Тиволи на английски

Comments

Advertisements

Коментари са забранени.