Одет Тулмонд и Ерик-Еманюел Шмит

В „Пингвините“ в Хасково има рафт, който можеш да достигнеш само ако прегънеш колене. Там нареждат книги, които не очакват да бъдат купени и след време ще бъдат върнати в София. Там се намират книги от поредицата „Безкрайна проза“ на издателство Lege Artis (онова, което издава юнгианските поредици). Една от тях е „Одет Тулмонд и други истории“ (172 стр., 9 лв., едноименният разказ е по филм). Купих си я тези дни и побързах да я прочета, за да я занеса на Дафинка утре, когато за пръв път ще видя Бебето 🙂

Книгата съдържа осем разказа за жени. Това са любовни истории, в които любовниците по-често отсъстват. Тиха и меланхолична, но и светла книга 🙂

След „Майките“ на Теодора Димова и фрустрацията, която изпитах след разговора на тема „Каква роля играят вашите родители и съученици във вашето образование?“, имах нужда от четиво, което да ми свали тежката шапка от песимизъм и дълг.

Сега мога да съм вятърничава, сантиментална, ненадарена с воля – накратко казано – нормална – като политическата затворничка в Сибир, Лили, която има възможност да изпрати писмено послание на дъщеря си, и тя запълва отредените й страници с готварски рецепти.

Тази книга ми напомни за прозрението ми от миналата седмица: докато се опитвам да помагам на учениците си да търсят призванието си, им задавам въпроса „Как би живял ако не ти се налагаше да работиш за пари?“, за да си изясня как да живея, на себе си трябва да задам въпроса „Как щеше да живееш ако не ти се налагаше да спасяваш света?“

Напоследък подозирам, че точно както е твърде вероятно да изкарваш прилични пари с това което би правил ако не ти се налагаше да работиш, така е вероятно и да спасиш света с това което би правил ако не ти се налагаше да го спасяваш.

Освен разказите от този сборник, издателството предлага още няколко книги на Ерик-Еманюел Шмит.

Коментарите – в истинския блог 😉

Advertisements

Коментари са забранени.