Оскар и розовата дама

Вземи едно бобче и го посади в памук; дръж го на топло и го поливай умерено всеки ден. Бобчето ще покълне, ще пробие памука, ще извиси стъбълце, ще се разлисти, ще цъфти, ще завърже шушулка, и накрая ще изсъхне и ще умре.

И хората умират, но не всички минават през всички жизнени етапи. Тъжно е когато хората умират млади и нямат време да преживеят възможните си възрасти. Още по-тъжно е, обаче, когато живеят дълго, а не стигат до края. Но когато си използвал всеки ден за да живееш съзнателно и да учиш, можеш да си отидеш спокойно и на трийсет и пет.

В книгата „Оскар и розовата дама“ едно момченце на десет години знае, че след не повече от две седмици ще умре от левкемия. Възрастна доброволка в детската болница го научава да говори с Бог и го повежда през оставащите му дни, като му помага да изживее по десетилетие за ден, и така, Оскар минава през юношеството, младостта, средната възраст, втората младост и старостта, през влюбването брака, изневярата и тихото споделено блаженство, като осъзнава болката, смъртта и живота.

Всеки ден пише писма до Бог, като започва с молби да изпълни желанията му, минава през ден, в който няма желания, стига до такъв, в който пожелава да направи подарък на Бог а накрая иска Бог да покаже на близките му какво е животът.

Книжката (малък формат, 91 стр.) е част от поредицата „Кръговратът на незримото“. Посветена е на християнството. Поръчах си всички преведени книги на Ерик-Еманюел Шмит, така че очаквам да чета и посветените на суфизма и будизма 🙂

Коментарите

Advertisements

Коментари са забранени.