Повече търпение и по-малко презрение

В този блог споделям не само отговори, но и въпроси. Дори отговорите са въпроси, защото текстовете са отворени за коментар. Това означава, че всеки път, дори и да не попитам изрично, всъщност питам “Какво мислиш ти?”

Много пъти се е случвало вместо отговор по темата да прочета мнения, че нищо не разбирам и по-добре да си мълча. А аз питам, защото искам да знам. Да, познавам Гугъл, но се интересувам и от отговорите на хората, които четат тук.

Надявам се повече хора да се научат на отзивчивост и търпение – неща, които изисквам от лидерите.

Очаквам от всеки човек, който стартира или оглавява инициатива да обяснява смисъла й така, че дори и невежи като мен да го разберат. За него това би означавало по-широка подкрепа. Аз може да не съм специалист, може да съм късогледа и глупава, но моят глас тежи толкова, колкото и гласът на експерта и на гения.

Очаквам от лидерите да бъдат учители – да се научат да комуникират разбираемо и търпеливо, и да не ме презират заради невежеството ми.

Очаквам от лидерите да не ме смятат за овца, която ще ги последва само защото вече са спечелили доверието й. Трябва да са сигурни, че ако ме третират по този начин, аз ще извикам, че царят е гол.

Надявам се един ден не само лидерите, но и всеки който е прегърнал кауза, да разбира нейния смисъл и своите мотиви. И да може ясно и търпеливо да ги обясни на съседа си.

КОМЕНТАРИТЕ

Advertisements

Коментари са забранени.