Христоматия и пароли

В последните десетина години сред учениците ми (възраст 15-19) все по-рядко се срещат такива, които са чели книги по собствено желание. Собственото ми дете е прочело доста детска литература – художествена, научно-популярна, историческа. На 15 и половина, единствените книги „за възрастни“ които е избрал да прочете са бестселърите на Дан Браун ( вероятно в 5 клас) и подобни на тях, „Животинската ферма“ и „1984“ (преди гимназията), а сега е на вълна Стивън Кинг и криминалистика. Останалите са предлагани от мен книги на английски с основна цел подобряването на езиковите му умения, а изборът ми зависи от нивото на английския му.

На 16 години е време детето-читател да се превърне във възрастен читател, и ми се иска Стоян да започне да чете и други неща, особено хубава художествена проза. Как ли е възможно да се случи това?

В езиковата гимназия през 80те, след подготвителния клас уроците ни по английски представляваха неадаптирани разкази или откъси от романи. Бяха черно-бели, грозновати, почти без илюстрации, на вестникарска хартия, без забавни игри и упражнения, а още по-малко съвременен разговорен език. И все пак, днес, във времето на пълноцветния печат и педагогическата изобретателност, видях тези „морално остарели“ учебници в друга светлина. Осъзнах, че те бяха причината да прочета много книги. Може да не се намираха на английски в Хасково, но почти всички бяха преведени на български и можеха да се заемат от градската библиотека. Четях с удоволствие тези откъси, а после и книгите, защото откъсите бяха подбрани внимателно и защото не се налагаше да ги анализираме по онзи взискателен академичен начин, по който работехме в часовете по български.

Докато преподавах английски като втори език в същата гимназия и наследявах големи ученици на ниско ниво, които се опитваха да ме приучат да прекарваме часовете в околните кафета, открих силно адаптираната класика и започнах да чета на глас мънички книжлета. След ваканциите някои ученици ми докладваха, че са прочели, например „Портретът на Дориан Грей“ на български.

Наскоро в Abitare Иво Христов писа, че нашето поколение разменяло заглавия на книги като пароли. Макар че моето училище и тогава си беше доста провинциално в сравнение с НГДЕК или някоя от езиковите гимназии в по-големите градове, донякъде съм съгласна с  Иво. Но какво се случва когато повечето ти съученици по принцип не четат, а понякога и не притежават книги в домовете си (виждала съм такива домове)?

Върху развитието ми като читател повлияха и срещите ни (организирани от училището) с преводача Кръстан Дянков. И Стоян е ходил на няколко срещи с писатели и неизменно си е купувал техни книги след това. Очевидно това работи.

Как вие станахте читатели на качествена литература за възрастни?

Още по темата от Обединеното кралство

Коментари

Advertisements

One response to “Христоматия и пароли

  1. Pingback: за четенето и заглавията като пароли at Smiling