Едно щастливо момче

картина на Theodor Kittelsen

картина на Theodor Kittelsen

Миналият ден на курса обсъждахме темата дали детството е най-щастливият период от живота на човека, но не стигнахме далече, защото се оказа, че всеки участник имаше различна идея за това докъде се простира детството, кой може да се счита за възрастен и колко продължава онова състояние, в което си нито риба, нито рак – юношеството.

За да усложня нещата, ще призная, че отдавна се каня да пиша за участъците от пътя на възрастния.

По официалните пътища са поставени знаци като навършването на пълнолетие, раждането на първото ти дете и пенсионирането, но по истинските невидими пътища на душата, знаците за нееднозначни като изчезналия интерес към домашния любимец или любимия сериал.

Душите изпреварват или изостават от събитията, които сме приели за важни, и когато не разчитат тайните знаци, страдат сиротно и безсловесно.

Преди няколко години исках да създам компютърни игри, които да им помагат да напредват, като ги повеждат на пътешествия и ги подлагат на изпитания. Докато развия нужния ресурс, обаче, ще компенсирам като препоръчвам книги. Днешната се казва „Едно щастливо момче“ и не е книга за самопомощ, а роман от 110 страници, написан от Певеца на норвежкото село, Патриарха на норвежката литература Бьорстерне Бьорнсон, живял от 1832 до 1910. Спокойно! И аз не харесвам Вазов. Дори не е нужно да си фен на Елин Пелин.

Историята на Ойвин започва с раждането му и завършва с признаването му за възрастен. Случва се на село, където хората се трудят здраво, за да оцеляват, но не винаги поставят хляба по-високо от любовта.

Ако можех да решавам какво да учат 17-18 годишните, щях да заменя „Под игото“ с „Едно щастливо момче“ – като ще си говорим за патриарси, де 😉 Не само защото предпочитам учителита да са печени като Бор вместо спечени като Рада Госпожина.

Коментарите – в истинския блог. Ако все още си абониран за този, по-добре се абонирай за другия.

Advertisements

Коментари са забранени.