Без авторитет

Психологията на тълпите твърди, че потребността да се подчиняваме на авторитети е вродена и се проявява когато сме в група. Ако това е вярно, допускам, че колкото по-често се проявява, толкова по-лесно се случва това всеки следващ път.

Попадала съм в групи неведнъж – в училище, на работа, и във формални и неформални организации, но така и не успях да се слея с тълпите, да се изпълня с чувствата им, да се възторгна от водачите им и да си изгубя ума. По-скоро се е случвало по неволя да стана лидер, отколкото да изгубя собствената си преценка. А в повечето случаи съм предпочитала да си тръгна.

Не че имам нещо против колективната работа по принцип. Напротив – смятам, че колкото повече ресурс изисква разрешаването на един проблем, толкова по-добре е това да се свърши от група, но сдруженията на съзнателни хора, които не се обезличават и уеднаквяват са съвсем друг въпрос, и в тях всеки е лидер по своему, но за това – друг път.

Предполагам, че една от важните причини да се науча да разчитам на собствените си преценки е израстването ми в относително уединение, далеч от детската градина. Прекарвах доста време в самотно размишление или творчество и се чувствах отлично в собствената си компания. Когато на 5 тръгнах на полудневна забавачка, във времето за свободни занимания не се притеснявах да съм сама ако това което правят другите не ми е интересно. Месец и половина след началото на втората ми година там, на 6, реших че ми е омръзнало и толкова настоявах да тръгна на училище, че накрая се съгласиха да ме вземат.

Вярно, различавах се от съучениците си, но не се случи онова, от което се страхуват толкова много родители – справих се с общуването; и макар че винаги съм прекарвала повечето си свободно време сама и съм работила сама, продължавам да се справям. Дори смятам, че с мен се общува лесно точно защото съм прекарала повече време сама и съм се научила да се чувствам добре дори и ако другите не ме харесват или не са съгласни с мен. Тъй като съм свикнала да се различавам, различността не ме плаши и изпълва с агресивност.

Струва ми се, че да настояваме детето „да се научи да общува“ в „социална среда“ често означава да настояваме да се научи да се слива с тълпата – да се обезличава и да подтиска критическото си мислене. По-добре е да научим децата си, че ако си в Рим, понякога е добра идея да правиш като римляните, а понякога не е . Майсторлъкът е в това да направиш разликата, а майсторлък се учи от майстора, а не от тълпата.

Други текстове по темата:

авторитети

натискът да бъдеш посредствен

Коментари

Advertisements

Коментари са забранени.