3 март по света и у нас

Преди няколко седмици моят приятел Владо ми писа във Фейсбук:

” Lydko sto ne vzemesh da blogvash za taia prostotia http://www.facebook.com/group.php?gid=54580480411 ako imash vreme. Kakvo e tvoeto mnenie za “nacionalna religia” i vuobste kakvo obsto ima durzavata s religiata… niamam dostatuchno dar slovo za da blogvam.”  (става въпрос за Фейсбук групата  Ние сме против мюсюлмански център в столичния квартал “Малинова долина” )

“5 лв за стар виц. Вече съм блогнала: http://lydblog.wordpress.com/2008/12/04/hram-djamia/“, отговорих аз.

“:) ok de 5 lv., dnes mi izpratiha pokana na facebook da se prisaedinia v podpiskata.”, отговори той.

“аз точно от тези покани научих преди време. добре дошъл в бг :) “, отговорих аз.

Няколко дни по-късно се видяхме, и той разпалено ми заобяснява как е в Калифорния, където живее от десет години – че има важни документи, които можеш да попълниш на езици, различни от английски ако не го говориш добре, че е време хората да си отворят очите. И си представихме какво би се случило, ако тук някои документи се предоставят на турски език.

Утре, на 3 март, са изборите, на които моят читател и приятел Бисер се кандидатира за общински съветник в район на Лос Анжелис. Инструкциите за гласуване са достъпни и на испански и руски, а доколкото виждам и бюлетините.

Продължавам да се чудя защо 3 март все още е национален празник и стискам палци на Бисер.

Advertisements

Коментари са забранени.