Уроци за мъже (и техните жени)

Жак Рение, почти шейсетгодишен в средата на 70те е герой от Съпротивата, на път да изгуби бизнеса си под натиска на окрупняването на мулти-националните компании, се вклюбва истински за първи път – в трийсет и пет години по-млада жена, красива и богата бразилка. По същото време започва да губи и твърдостта на ерекцията си.

Светът е в икономическа криза – специална като настоящата, с насъщната необходимост от смяна на парадигмата. Такава е и личната криза на Жак, който  трябва да направи избор: да се оттегли елегантно, по френски, с чувство за хумор, по правилата на изкуството да губиш – като се откаже от победа заради страха от поражение. Или да отстоява своето, непризнавайки полагаемия си дял от провал – по американски. Западът май не предлага среден път.

Кой ли владее Тайната на живота? Може би дори на Запад има такива личности – като 88 годишния сексолог – цивилизационна, извънвременна личност, чийто шейсетгодишен семеен живот й дава достъп до съкровищницата на живота. Дали такъв задължително е отказан на мъжете, до които няма любяща жена?

А какво е любовта за Жак, който винаги е предпочитал съкровените тайни градини, в които няма достъп за повече от двама, за когото верността не е споразумение за изключителни права, а отдаденост и съвместни ценности, даване на предимство на любовта пред удоволствието? Като повечето хора, досега е избирал да мине евтино – с добре съшито удоволствие, така че белите конци да не личат – кой има търпение да дочака животът да му предостави съкровищницата си?

Докато се смях и четох на Георги пасажи, си спомнях за младия герой на Орхан Памук от “Нов живот” – книга, която прочетох ден преди романа на Гари, и за която ще пиша после, че ми е по-трудно. И докато съм на път да споделя тъгата си заради западането на източните пътища към щастието, се сещам, че много по-тъжно е това, че от някои места изглежда невъзможно да тръгнат пътеки – нито на изток, нито на запад – може би заради арогантната убеденост, че не са нужни – достатъчно е да си купиш по-нов модел мобилен телефон и да препишеш номера на Господ Бог от съседа.

И аз, Ромен, намирам фройдовата психоанализа за пошла, но то е заради ограничеността й и претенциите й за универсалност. Иначе не, не мисля, че психологическото самопознание е пошло, нито пък че ни лишава от щастие. Всъщност този, когото наричат “най-щастливият човек на света” е истински французин ;) А аз с удоволстие бих изследвала връзката ти с майка ти – защото съм майка, и защото си ми много по-интересен от Екзюпери.

Advertisements

Коментари са забранени.