Има или няма свобода на словото?

Тези дни получих интересен коментар (#25) по темата “Писна ми от свободата на словото.Честно!”. По-късно гледах Орхан Памук, който понякога се ядосва и казва неща, с които си навлича неприятности; прави го без да преследва някаква цел (да речем политическа, понеже биха могли да се използват с такава) – просто казва истината. Той цени свободата на словото и я защитава, както защитава преследваните, които си я позволяват (например Салман Рушди), и на свой ред е защитаван (само) от хора, които говорят свободно.

Някои казват, че в България няма свобода на словото, че медиите са продажни, и т.н. И все пак, точно благодарение на тези медии до ушите ми са достигнали слова, изобличаващи грабителите и унизителите на народа, некадърните и арогантните управляващи, и т.н. ОК, допускам, че хората които са си позволили да кажат тези неща са рискували или пък са били купени.

В същото време, обаче, допускам, че нито един от “враговете на народа” не би застрашил този, който си позволи да говори за кривиците на онеправдания народ, особено на мнозинствената му бяла, православна, българоговоряща част.

Не мисля, че въпросните злодеи биха смазали този, който предложи на гражданите положителна визия за бъдещето на страната, в комплект със стратегия за осъществяването й, в която важна роля играят самите граждани, например като се образоват и работят качествено.

В такъв случай защо не чуваме такива гласове? Допускам, че не са интересни за медиите, но ми се струва, че медиите показват това, което масите биха искали да видят. (Друга е темата за оформянето на вкусове посредством медиите). И все пак, нека си представим, че медиите дадат възможност за изява на тези, които се обръщат към народа като към активен и решаващ фактор в собствената му съдба. Дали точно народът няма да е този, който да поиска главите им?

P.S. Тази сутрин майка ми се обади да гледам bTV  в Хасково, на мегдана, където едни плюят кмета, а други го защитават. Намерих за по-забавно да остана в леглото и да не включа телевизора. Винаги когато съм говорила за нещата, които имам против кмета, съгражданите ми са ми казвали, че съм цинична. Избраха го за трети път – вероятно защото също като bTV и СКАТ им осигурява забавления. А аз, като Орхан Памук, говоря скучни, непатриотични истини, от което дори не се опитвам да получа дивиденти.

Advertisements

Коментари са забранени.