Познаваш ли Р.Г.?

Понякога избираме да излъжем, за да си спестим обясненията, след които ще останем неразбрани. Тези лъжи не ни отдалечават от истината, а изобличителите им не се приближават към нея. Но някои си въобразяват, че могат да ни познаят по делата ни. Изискват от нас постоянство и ни държат сметка за поредното противоречие. Но ние сме снизходителни към тях, защото не знаят, че пътят на парадоксите е пътят на истината, но това не ни пречи да се самоизмъчваме заради непоследователността си.

Да стоиш настрана от човечеството не е в противоречи с любовта към него, и това прави невъзможна преценката ми дали ако беше жив, Ромен Гари щеше да е във Фейсбук, и ако беше, дали егалитарно щеше да приема повечето покани за приятелство. След като прочетох книгата й, предполагам, че Нанси Хюстън би могла да предложи отговор.

И двете си позволяваме на говорим на ти с Ромен, но допускам, че го правим, защото никога не сме разговаряли с него лично. А ако бях? Дали първият ми порив щеше да е да го спася или да станем приятели? Второто ми изглежда по-мъдро и завинаги, някак по-далече от сантименталното самодоволство и самозаблудата.

Всъщност исках да ви запозная с Ромен Гари, с когото преди време ме запозна Иво Христов в третия брой на L’EUROPEO. От Р.Г. съм чела само една книга, но смятам да прочета още – заради самия него – обичам да чета написаното от хора които намирам за близки (като Айрис).

С какво е толкова специален? С предаността си към истината и красотата, щедростта, умението не само да прощава слабостта, а и да защитава правото на слабост.

„Това е просто твоят евреин, скъпа. Все същият. Тоя мръсник пак се отърва. Е, в края на краищата, нищо не мога да направя. Неизтребим е. Ела, скъпа. Този не може да пукне. Ела мила. Той не пречи на никого.“

Коментари

Advertisements

Коментари са забранени.