Политически старчета

Често чувам оплаквания, че в политиката виждаме едни и същи лица, че е време в нея да влезнат нови хора. Дали първото е непременно лошо, а второто непременно добро?

На политиците (както на лекарите и електротехниците) се възлага извършването на определена работа. Ние, гражданите, сме техни клиенти, и някои области от живота ни зависят от това дали те ще се справят качествено с работата си. Всяка работа си иска майстора, а той става такъв след като е учил – трупал е знания и е развивал умения, оформял е цялостния си светоглед. Това изисква време за теоретично осмисляне, наблюдение и реален опит. Кой от нас би се чувствал комфортно ако знае, че фризьорът, на когото е поверил косата си в момента, подстригва за първи път, да не говорим пък за хирурга …

Нито младостта означава липса на майсторлък, нито старостта наличие. По-скоро е важно наличието на санитарен минимум познания и опит, а това означава санитарен период сериозни занимания с политика. Друга е темата къде и как кандидат-политиците натрупват политически знания и опит. Вярвам, обаче, че част от него следва да се натрупа в реалната политика, защото едно е да гледаш телевизия и да заявяваш, че ако беше премиер / министър, би постъпил иначе; друго е да си, и наистина да го направиш. От позицията на избирател, пък, ми е по-спокойно, когато мога да избирам измежду политически лица, които съм наблюдавала и преценявала.

Резултатите от политическите решения в много случаи дават плод години след изтичането на мандата на тези, които са ги взели. Много от избирателите, обаче, са нетърпеливи и очакват положителни резултати в рамките на 800 дни, например. Те са склонни да дарят вота си на тези, които ги обещават, а след това да ги накажат за неспазени обещания, като го дарят на следващият предлагащ бързи и лесни решения.

Когато мнозинството у нас даде шанс на поредния пожелал да изпробва късмета си в политиката, то, обаче, не му дава нито доверието си, нито съдействието си, а цинично застава отстрани да му гледа сеира. Покрай Google бомбата на правителствения сайт, някои попитаха дали следващото правителство трябва да започне работата си с етикет „Провал“, а други им отговориха, че ако новото правителство докаже, че е достойно и опровергае етикета, ще му бъде снет.

В такава обстановка, в стремежа си да се предпазят от политическо самоубийство, нарочените за новатори се въздържат от инициирането на сериозни промени, за да не предизвикват социално напрежение, и се задоволяват с козметични реформи или пък продължават някои популистки политики, с което не само че не решават проблемите, но ги задълбочават в дългосрочен план.

Гражданите нямат време да се замислят задълбочено, пък и не смятат, че е тяхна работа, а когато политиците избират да не ровят и размирисват, оборите ни си остават неизринати и преливат, но пък се препираме за това как да изглеждат фасадите им.

Ако критичен брой граждани и политици отделяха достатъчно време да си изяснят какво вСЪЩНОСТ е добро за дългосрочно устойчиво развитие на страната и какъв е оптималният начин да го постигнат, щеше да е по-вероятно да се споразумеят за стратегия и план, да започнат работа, а ако работата върви, кой би искал постоянно да сменя работната ръка и ръководителите й? Може би тези, които не се захващат с нея, но пък нямат търпение някой друг да я свърши.

Повече за политиката и изборите, в категориите „политика“ и „избори 2009„, както и в Учебника по гласуване. Очаквам и твоя принос 🙂

Коментари

Advertisements

Коментари са забранени.