Простак ли е Соломон Паси?

Google бомба падна на сайта на Соломон Паси (когато в Google напишеш “простак”, сред първите предложения на Google е сайтът на Соломон Паси). Кой пусна бомбата и защо?

Иван Бедров, водещ в re:tv направи обичайния преглед на блоговете в присъствието на Соломон Паси. Соломон Паси каза, че може да квалифицира голяма част от прочетеното като “простотии”. Моя позната е възмутена от факта, че Паси е реагирал първосигнално и не е обърнал внимание на съдържанието на сериозните проблеми, които поставят прочетените пред него текстове. Не оправдавам реакцията на Паси, но си я обяснявам по следния начин: по-често, особено когато четат бързо (или им се чете бързо), хората запомнят началото и края на прочетеното, особено ако е необичайно или смешно. Иван Бедров беше подбрал точно такива текстове за начало и край на четенето. Първият текст гласеше ” Хвани единия, удари другия … и бой, бой, бой.” (по повод дебата Сергей Станишев – Бойко Борисов), а последният ефектно се присмиваше на опитите на европейското чиновничество да въведе политически коректни обръщения. Сериозните коментари по актуални политически теми бяха в средата на сандвича. Предполагам, че Бедров ги е подредил по този начин, защото и най-сериозните медии днес залитат в посока на развлекателното. Друг път ще коментирам защо и какво следва от това.

Паси попита Бедров защо чете блогове в ефир. Бедров отговори: “Това е нашият избор, избор на екипа на предаването, преглеждаме блоговете, новите медии на България, най-свободни засега и избираме някои от най-интересните мнения…”. Точно толкова първосигнално, колкото и Паси, но телевизионното време тече бързо и нямаме право на паузи за размисъл. Ако сме подготвени по темата сме в по-добра позиция. Ако не сме, по-добре да не коментираме. Но не винаги имаме избор. Нямаше начин Бедров да откаже отговор на въпроса, но защо беше неподготвен да предложи обосновка за отдавна направен с негово участие и отстояван до днес избор?

Паси изрази мнение, че медиите следва да представят информацията по естетически издържан начин, в частност с “приемлив речник”, да държат сметка за това, че думите в ефир стигат до децата ни. Следваше ли Бедров да се съгласи с това мнение? Или трябваше да го оспори? Или можеше да напомни на Паси, че естетиката в медиите е друга тема и деликатно да го върне към тази, за която Паси е поканен в студиото? Иван Бедров, обаче, беше притиснат от времето, и се опита да се защити като нападна изказа на политиците: “Ако тръгнем в тази посока за естетиката, която лъха от изказванията на министри, на лидери на опозицията, на кметове, вече ще стане много широк разговора, кой каква естетика разпространява.” С това изречение той намекна, че Паси измества основната тема, но не беше достатъчно твърд и се остави Паси да го води в разговора.

И Паси настоя в посока на естетиката, а Бедров нито отговори на поставените от Паси въпроси, нито успя да го върне в темата с “Всеки има право да се изразява така както иска, така сме преценили, съобщили сме ги, от което не падна тавана..”. Според мен, последните пет думи издадоха напрежението и раздразнението на Бедров. А Паси неумолимо продължи.

“Да, помислете какво да направите, за да изглеждате добре, за да представите България в една по-добра светлина. Защото ако ние имаме един много голям проблем пред света, проблема за образа на България, тоя проблем идва преди всичко от това, че ние самите създаваме този лош образ за себе си по света.” Тези думи на Паси, някои блогъри разтълкуваха така: “Паси смята, че за проблемите не бива да се говори”. Аз чета това по друг начин: България може да се представи в по-добра светлина, когато българските медии говорят по-изискано. Не мисля, че забележката на Паси беше към блогърите, а към официалните медии – в конкретния случай срещу re:tv, представлявана от Иван Бедров, защото официалните медии подбират на какво да дадат гласност.

Иван Бедров, обаче, както и повечето блогъри, сметнаха, че това е нападка срещу свободата на словото: “Ако някой затвори Интернет, съм сигурен, че изобщо няма да го има този проблем, защото няма да има различни мнения.”

И аз, като Паси, се чудя къде Бедров и някои блогъри прочетоха, че някои мнения не бива да бъдат изразявани. Продължава да ми изглежда очевидно, че Паси не коментира съдържанието, а стила. Но в последната забележка на Паси, може би се съдържа и коментар за съдържание (предлагано от медиите по принцип), но не мога да не се съглася с тези думи на Паси: “дълбоко се възмущавам, когато средствата за масова информация дават гласност на най-грозното, което съществува в страната, а не на най-красивото, което съществува в страната. Наистина, красотата в страната бива задушена от грозотията в страната, заради което ние постоянно създаваме образ на нашата страна като на грозна страна.” Струва ми се, че Паси говори по принцип за това, което медиите избират да представят. Настоявам за думичката “избират”, защото всички медии (включително личните, като блоговете), всеки ден правят избор – за какво да пишат и за какво да не пишат, а още и как да го правят. Но това е друга тема, така че  слагам размишленията си за красивото в скоби, да не рискувам да оставя афектирани читатели с впечатлението, че настоявам медиите да  не представят проблеми и негативни новини.

Имаше ли право Паси да изрази лично мнение? И дали като публична фигура успя да направи достатъчно за да разграничи личното си мнение от това на представляваните от него организации?

Моето мнение: нито на Паси прилягаше да се отплесва в тази несъществена за предаването тема, нито да употребява думичката “простотии”, нито на Бедров да реагира уплашено, но се надявам и двамата да си извлекат поуките.

Advertisements

Коментари са забранени.