Религиозните символи в училище

В моето атеистично детство, единствената свързана с религията книга притежавана от семейството ни се наричаше “Занимателна библия”, беше пълна със смешни рисунки на Бог и антуража му и показваше абсурдността на библейските текстове. Бабите ми бяха атеистки, но пък правеха помени на дядовците, а едната от тях сама произвеждаше восъчни свещи за случая. Майка ми твърдеше, че на 6 години се отрекла от Бог, след като горещите й молитви към Богородица да съживи родната й майка останали без отговор. Което не й пречеше да боядисва яйца. Същото правеха и някои туркини по настояване на децата си – нали в училище се устройваха великденски турнири :) Но пък беше забранено ученици да влизат в църква по време на зрелищната служба, посветена на Възкресението.

В детството си майка ми прекарвала някои летни дни в двора на джамията, когато гостувала на роднини на село – там събирали всички деца, докато родителите им се трудели в ТКЗС-то, давали им закуска, а какички-гимназистки ги забавлявали и разказвали на ходжата колко по-голяма джамия са виждали в града.

И в моето и в нейното (на майка ми) детство и юношество, никой не е носил колиета и пръстени в училище, но пък всички са яли козунак и баклава.

На 5 години Стоян ми съобщи, че ще става “монас”. Отказа се след оглед на Бачковския манастир и съмнения, че там няма телевизор. В трети клас след училище отскочил до близката църква да обсъди някои богословски въпроси с попа. Между двете събития носеше в джоба си иконка, която сам пожела да му купя. Все още има такава на шкафа си, но започна да проявява лек интерес към житието на Буда и връзката между източните религии и съвременната физика.

Ако днес забраним на учениците да носят кръстчета и забрадки, как ще обясним на по-малките от тях, че не бива да носят в училище шарени яйца и курабии? Какво ще направим с думичките “Свети в имената на някои училища и с портретите и паметниците на училищните патрони, разположени на териториит ена училищата?

Advertisements

Коментари са забранени.