Пътят на учебника

За пръв път е клонирано животинче през 1952 – попова лъжичка. Тъй като това се е случило отвъд желязната завеса, това събитие не е отразено в социалистическите учебници. През 1986, обаче, в СССР е клонирана мишка. Не си спомням този факт да е бил споменаван в часовете ни по биология по онова време, макар че учителката ни ни преподаваше малко повече отколкото написаното в учебниците. За пръв път чух думичката “клониране” покрай овцата Доли (след 1997). Бих се учудила ако понятието вече е влезнало в българските гимназиални учебници по биология. Още повече бих се удивила да чуя, че българските учители по биология или философия поставят за обсъждане въпроси, свързани с клонирането.

Знам, че не е икономически оправдано училищните учебници да се редактират и преиздават всяка година, но учителите, биха могли да насочват вниманието на учениците си към нови значими събития в науката, когато преподават свързан с тях материал. Предполагам, че повечето ни учители научават за тях от телевизионните новини, понеже малка част от тях сърфират в Интернет, а още по-малка владеят чужди езици, за да могат да прочетат по-сериозни статии. Интересно ми е колко значимо трябва да е едно научно откритие / събитие, за да влезне в българските училищни учебници и колко време е нужно за да се случи.  А дали е нужно?

Advertisements

Коментари са забранени.