Блогърска буря в чаша

Nicodile предложи да направим блог за изборите … на английски – за да покажем на света, че в България са останали честни и разумни хора. На мен пък ми се струва, че ако искаме в БГ нещо да се промени, е по-добре да пишем на български, за да стигнем до повече сънародници. Освен това, не ми е ясно на кого точно ще показваме колко сме просветени и какъв е смисълът на това – ще има ли някаква друга полза отвъд задоволяването на собствената ни суета и доказването на нещо пред чуждестранните ни познати? Или по този нзчин бихме могли да привлечем чуждестранна помощ? А дали чуждестранната помощ би могла да промени каквото и да е във връзка с изборите, пък и не само.

Струва ми се, че е крайно време българските граждани да започнат да си помагат сами и да разчитат повече на себе си. Отвън може да дойдат пари, знания, идеи, хора, но на нас се пада отговорността да се самоорганизираме и да направим нещо с наличните ресурси. Ако не можем, колкото и каквато и помощ да идва отвън, тя просто ще потъва … докато спре да идва.

Според мен, работата която трябва да се свърши е по повишаване на информираността и промяна на нагласите, т.е. образователна, просветителска работа. Разбира се, блоговете и множество други уеб приложения могат да се използват за това, както и за бързо, лесно и икономично организиране.

Дотук добре, но колко голяма всъщност е зоната на въздействие на българските блогъри ( а те са доста разнородна група и е несериозно да ги възприемаме като нещо монолитно, но това е друга тема)? В последните две години блогъри организираха / съдействаха за организирането на събития, петиции, Гугъл бомби и пр. Традиционните медии заговориха за тях, и на някои блогъри взе да им се струва, че са голяма сила.

Повечето българи, обаче, не само че не са блогъри, ами не ползват Интернет, а не всички които го ползват, четат блогове; повечето читатели на блогове не се интересуват от сериозни текстове. Не че съм правила големи представителни проучвания, но живея в стохиляден град и понякога излизам навън и наблюдавам хора, говоря с хора, или подслушвам разговорите им в кафенетата. Повечето от тях не изглежда да са чували думата “блог”, камо ли да имат идея за революционния потенциал на тази и други уеб технологии. Повечето ми близки не знаят, че пиша в блогове.

Нашата революция, братя, господа и другари блогъри, е буря в чаша вода. А “огромната” ни общност е групата хора, с които взаимно си коментираме в блоговете и си пишем по стените във Фейсбук или чуруликаме в Туитър.

Технологията може да има огромен потенциал, но ние сме малко, мързеливи и заети с други неща. Може да слагаме линкове, да се включваме в групи само с едно кликване, но не стигаме много по-далече онлайн, а колко са тези, които се спускат от блогърския Олимп на офлайн земя, за да стигнат до простосмъртните?

Advertisements

Коментари са забранени.