безстрастно за изборите

Получих мейл с откритото писмо на Едвин Сугарев, в което той изброява подлостите, извършени от настоящите управляващи и призовава да преглътнем огорченията си от десницата и да гласуваме за нея, защото е единственото, което ни е останало. В края на този текст беше пейстнат друг, който призовава да гласуваме с недействителни бюлетини със следната цел “Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни.”

Теоретично десницата може да спечели; теоретично и изборите може да се провалят. Как стоят нещата на практика, обаче?

Вероятността изборите да се провалят поради ниска избирателна активност или гласуване с недействителни бюлетини ми се вижда нищожна. Ето тук разсъждавам за възможността да не гласувам.

А вероятността десницата да спечели? Благодарение на новите промени в избирателния закон и отказа на съда да регистрира новото ръководство на СДС, за коалицията СДС-ДСБ ще бъде по-трудно да влезе в парламента. От друга страна, въпросната коалиция може да преодолее по-ниска бариера ако се яви на избори с мандата на една партия. Каква е гаранцията, обаче, че и при идеални условия въпросната коалиция ще спечели достатъчно места, за да не се налага да влиза по-късно в коалиции, които не се харесват на гласувалите за нея?

Това което виждам и чувам офлайн ме кара да мисля, че ГЕРБ и Атака имат доста симпатизанти. БСП и ДПС си имат твърди гласоподаватели. Предполагам, че има и твърди привърженици на “царската идея”. Може да не ми харесва, но тези хора съществуват и ще гласуват. И може да са мнозинство. Без значение дали ще вкарат в парламента управляващи или опозиция, техните избраници ще са там и ще гласуват закони. Законите ще бъдат гласувани от хора, които не съм избирала. Това е демократично.

Страната ни може да е малка, но стъпваме по една и съща земя и дишаме един и същ въздух с хора, които възприемат света по доста различен начин. Понякога е толкова лесно да забравим за тези, за които не бихме тъгували ако изчезнат. Но те са тук. Какво ще правим с тях? Като хлебарки ли ще ги третираме?

Advertisements

Коментари са забранени.