Човешката любов

Ако искаш да построиш прекрасен нов свят, трябва да имаш визия и стратегия, да знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Ако, обаче, започнеш да се питаш защо, едва ли ще стигнеш далеч. “Защо” е въпрос за философи и дилетанти, но не и за професионални революционери.

Какво се случва с професионалните революционери, когато осъзнаят, че след победата на революцията хората няма да са се научили да се обичат? Стягат си багажа и си заминават? Не всички. Остава този, който няма къде да отиде – за да се грижи за неблагонадеждния човешки материал и да надмогва всеки ден високомерието си на човек, желаещ да построи за този същия народ земен рай – благородното презрение, от което започват всички диктатури.

Възможно ли е човек, който не може да си затвори очите за позволеното от Бог зло да реши да се оттегли от ролята си на спасител? Да. Къде би могъл да отиде? Там, където може да се живее без алчност и амбиции – в някои от местата, отбягвани от всички. Ще го направи ли наистина? Като прочетеш книгата ще разбереш сам. Тя се казва “Човешката любов” (L’amour humain), написана е от Андрей Макин (Andrei Makine) – първият чужденец, награден с “Гонкур” (1995). Любимото ми издателство “Леге Артис” е отпечатало няколко от книгите му.

От “Човешката любов” научих за Африка толкова, колкото щях да науча и от посветен на нея брой на L’EUROPEO – за колонизаторите, за освободителните революции, за политическите и икономическите интереси, които се борят за влияние, за класата на убийците, за модерните конференции, посветени на бъдещето на Африка, за евтиния й човешки материал. Нищо не е просто в Африка, затова, за да ми е по-лесно да запомня най-важното, ще си послужа с най-доброто мнемоническо средство – образа – на разфасован слон, от който всеки получава своя пай.

Но книгата не е брой на L’EUROPEO, а историята на мъжа, който обича – роденият в началото на петдесетте син на просветен анголски революционер и неграмотна черна богиня, покръстен в марксизма на петнайсет, след като е получил солидно католическо образование в сиропиталище. Перфектно обучен в московския учебен център за революции стажувал в Куба и реализирал се в Африка.

Любовта на живота му се казва Анна – дъщеря на престъпник, излежал присъдата си в лагерите на Сибир. Успяла е да фалшифицира произхода си, за да учи в университет в Москва. За да не се завърне в родния Сибир, се жени за син на партиен велможа. Обикаля света като съпруга на съветски дипломат и пълни огромния си московски апартамент с екзотични предмети.

Любовта никога не отпада.

Коментирай в истинския блог

Advertisements

Коментари са забранени.