Прокълнатото щастие на леля Ица

tosho donchev

Корицата, която краднах от издателство Жанет-45

Ако се нуждаете от леко и вкусно четиво, в което да не подчертавате дълбоки прозрения или важни факти ( не казвам “плитко”! )

Ако изпитвате носталгия към по-тихи и не-чак-толкова-технологични времена

Ако харесвате писането на Исабел Аленде

Ще ви хареса и книгата на Тошо Дончев – семейна хроника от първата половина на миналия век (до 1958), фокусирана върху леля му по майчина линия. Историята се разказва в очарователно преизказно наклонение, с изключение на епизодите, в които авторът е бил свидетел.

Преводът от унгарски е безупречен, а книгата е само 212 страници. Името на автора е българско, защото баща му е българин. Събитията от/ точно след 1956 в Будапеща са маркирани пестеливо и изящно, както и голямата война преди това.

Бих искала и аз да напиша нещо толкова красиво за не чак толкова красивите семейни случки и взаимоотношения. Някога се чудех дали от всяка реалност може да се получи хубав текст. След като прочетох тази книга, ми се струва, че може. Представяте ли си някой ден да напиша роман – красиво и непредвзето четиво made in Bulgaria?

Advertisements

Коментари са забранени.