Защо не се опитвам да вляза в политиката

(Вярвам, че с политически средства могат да се правят важни промени и да се създават предпоставки за благоденствие. Не смятам професията за непочтена по принцип.)

Не ми достига алтруизъм очевидно. Свидно ми е свободното време. И не съм склонна да жертвам свободата на близките си. Ако последното предизвиква въпросително повдигане на вежди, да уточня, че ако бях политик, щях да съм като Йоан Асен, който смята, че животът на царските деца принадлежи на държавата.

Не ми достига екстравертност и твърдост. Страхувам се, че ролята на активен политик ще изисква от мен да се срещам с твърде много хора. Тъй като съм емпатична и мека, вероятно ще създам повече връзки, отколкото бих имала сили да поддържам. А нежеланието да го правя би ми спечелило липса на подкрепа, ако не и врагове.

Не обичам протокола. Своеобразната ритуалност на политиката – с дрес кода и всичко останало ще ме подтиска.

Не съм постоянна и праволинейна, а и нямам твърди политически убеждения. Това ще направи парламентарната ми група (или общинския й еквивалент) тясна за душата ми, и най-вероятно ще бъда обвинена в предателство.

Ето защо предпочитам да споделям (и офлайн) знанията и мъдростта си с всеки, който има силата и волята да работи за благоденствието на гражданите. Бих го правила доброволно и безплатно, но не задължително само така. Първото вече го правя като пиша тук. Мога и по друг начин, разбира се. Но засега се чувствам добре така.

Ако бях политик, щях да чета този блог и много други.

Май наближава времето да разкажа истории за случаите, в които бях малко по-активна.

Advertisements

Коментари са забранени.